Българските билки и легендите за тях
Красотата на нашата родина не би била пълна, ако не беше богатството на нейната природа – омайни растения по гори и поля, в които тече живителният сок на земята на българите и затова те носят здраве и сила, красота и мъжество, любов, а понякога и омраза….
Географското ни положение, както и климатичните и почвени условия у нас са много благоприятни за развитието на най-разнообразна флора. Нашата щедра природа ни дава много повече, отколкото ни е необходимо. Народната медицина е тясно свързана с нашите диворастящи лечебни и благоуханни растения.
Българските билки са нашето лековито злато
Те са най-голямото богатство на България, те са златните ни мини.
Ползването на билки по българските земи има народни традиции от векове
Още в древни времена хората са търсели начини да се спасят от тежки болести и зли духове. Още тогава започнали да говорят за вълшебните сили на някои растения да даряват здраве, за разковничета и целебни билки. Тези лековити растения народът с обич назовал с хубавата старобългарска дума БИЛЕ или БИЛКА, а хората, които лекували с билки – знахар-билкар.
Дори в нашите народни песни се пее за омайни билета, брани по изгрев от млади моми и момци. И до днес нашият народ обича и тачи цветята и растенията на България, които са неразривно свързани с неговите поверия и обичаи.
„Вместо китка – коприва“
Станчо Станки думаше:
– Станке ле, мома хубава,
Прелез в мала градинка,
Набери ми цветице,
Накити ми китчица –
Черноока камшица,
Ран, миризлив босилек,
Жълта ружа кичеста!
И Станка бе прелязла,
Влязла й в мала градинка,
Набрала му й цветенце,
Накити му китчица –
Черноока камшица,
Ран, миризлив босилек,
Жълта ружа кичеста!
Конче Станки продума:
– Стано, Станке хубава,
Не му бери цветенце,
Не му кити китчица!
През девет села минахме,
Девет моми видяхме,
Видяхме и залибихме,
Ти си мома десета!
И Станка се разсърди,
Откъснала коприва,
Префърли я през плета,
Падна на Станча в пазвата,
Изгори му дробеца!
Станчо конче думаше:
– Ах лиле, лиле, конче ле!
Отиде щеш на пазар,
Конче ле, ще те нат`варя
С шейсет оки бял ориз,
Й аз отгоре ще седна,
Конче ле, ще те попитам:
– Как ти й хала, товара,
Тежи ли ти товара,
Като на мене момата?
Еленско (СбНУ 27, 286)
В българския празничен календар има специален празник на билките – Еньовден (24 юни)
В българския празничен календар има специален празник на билките – Еньовден (24 юни)
Смята се, че на Еньовден билките имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Според народното вярване болестите, които се лекували с билки били 77 и половина. За всички имало лек, само за половинката не се намирал.
Затова на Еньовден се берат 77 билки, а за незнайната се посяга наслука към някоя трева, откъсва се наполовина и дай Боже да се случи тя лековита и магическа.