Еньовден – тайнственият празник на Слънцето, билките и водата

Еньовден е денят, по време на който окъпването в ранната утринна роса и набиранeто на китка билки, носи здраве и успешно преодоляване на всички болести.

Нощта преди празника се характeризира с най-голямото тайнство според народните вярвания – звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила.

Почит към слънцето

Въпреки, че лятото е в разгара си, хората казват, че на този ден Еньо си намята кожуха и отива за сняг. Това е така, защото след този ден, най-дългият през годината (лятното слънцестоене), дните започват да намаляват.

Според старите вярвания сутринта на 24 юни Слънцето трепти, „играе“ и който го види, ще е здрав през годината. То спира да си почине и се окъпва в живата вода. Затова в нощта срещу празника водата придобива магическа сила. В нощта преди празника не се пие вода и не се налива, а в празничния ден не се и пере. Когато слънцето залезе, от чист сладък извор се налива „мълчана“ вода (налива се при пълна тишина, за да не се оскверни от човешкия глас) и се носи у дома. Жените я използват за гадаене и лечение.

Друго поверие гласи, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

Събиране на лековити билки

В нощта срещу Еньовден, наричан още Билобер, Яновден, Летни Свети Иван, Иван Бильобер, Билбер Еньо, билките придобиват голяма магическа и целебна сила, защото са събрали досега цялата мощ на Слънцето, която изчезва с изгрева му. Затова според преданията рано преди изгрев-слънце самодиви, лечителки и знахари обикалят из полята и берат билки, които след това използват за лекуването на различните болести. А болестите са много и поради тази причина и набраните билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.

Първата набрана билка е еньовчето, от което се сплитат венци, завързани с червен конец. Жените правят толкова китки, колкото са членовете на семейството. Наричат ги поименно, оставят ги да пренощуват под звездите и сутринта гадаят за здраве. След това окачват еньовските китки на различни места в къщата и ги използват през цялата година за лечение – кадят болните с тях, къпят ги с вода, в която са киснали преди това билките.

С една част от набраните лековити треви вият голям венец и всички се провират през него, за да са здрави.

Кои билки се берат на Еньовден?

Лечебните треви, които неизменно присъстват в еньовския венец, са:

1. Аир (блатна тръстика)
2. Акация
3. Анасон
4.  Босилек – наричан още ангелско цвете
5. Бреза
6. Брош
7. Бъз
8. Бял оман
9. Бял равнец – направен на венец се слага при болен човек за един ден, после се хвърля в реката, за да отнесе болестта
10. Великденче
11. Волски език
12. Вратига – служи за пропъждане на злите сили
13.  Горски енчец
14. Гръмотрън – може да раздели мома от залюбил я змей
15.  Дилянка
16. Джоджен
17. Дяволска уста
18. Еньовче
19. Живовляк
20. Жълт кантарион
21. Зимзелен
22. Змийско мляко
23. Зърнастец
24. Иглика
25. Изтравниче – ползва се при баене срещу болести и безсъние.
26. Имел
27. Камшик (камшиче)
28. Кисел трън
29. Кокоша билка (птиче жито)
30. Комунига – билка разгонка, употребявана често от врачките
31. Коприва
32. Кръвен здравец
33. Лавандула
34. Лазаркиня
35. Лайка
36. Липа (липов цвят)
37. Листа от малини
38. Лопен
39. Любиче (трицветна или миризлива теменуга) – мома, която го носи зашито в дрехата си, ще бъде обичана от всички
40. Майчин лист (сена)
41. Маслодайна роза
42. Маточина
43. Мащерка
44. Мента
45. Мечо грозде
46. Невен
47. Овчарска торбичка
48. Омайниче – тези момци, които са пили отвара от него, полудяват от любов по момите.
49. Пелин – правят се метли и с тях се мете къщата, за да се изгонят злите духове. Стрък от него се носи в пазвата срещу магии.
50. Перуника – венец от перуника , носен от някоя девойка, или цветчета от нея, вплетени в друг венец, също помагат тя да бъде харесвана.
51. Плавун
52. Подбел
53. Полски хвощ
54. Радика
55. Разковниче
56. Ранилист
57. Резене
58. Розмарин
59. Росенът е една от най-магическите билки. Тя е любима на русалките, самодивите и самовилите – предпазва от злото и лекува много болести.
60. Росопас
61. Ружа
62. Салвия
63.  Самобойка (бабичева трева)
64. Седефче – наричано дяволското цвете, защото е с много силна неприятна миризма и от нея бяга и дяволът.
65. Сладник
66. Слез
67. Тинтява
68. Турта
69. Хвойна
70. Цариче
71. Цикория (синя жлъчка) – според народната вяра растенията, които имат син цвят, са закачени от синята дреха на Света Богородица.
72. Червен кантарион
73. Червено подъбиче
74. Черен оман
75. Черен трън
76. Чубрица
77. Шибой

Обичаят „Еньова буля“

И на този празник жените гадаят за здраве и женитба, за плодородие. Много разпространен е обичаят „Еньова буля“, който се използват основно за гадаене. На момите се гадае за здраве и женитба, а на останалите – дали ще са здрави през годината и дали тя ще е плодородна.
„Булята“ е малко момиче, до 7-годишно, последно на майка, изтърсак. Обличат го с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Четири моми носят „булята“ из селото, по нивите и градините, чешмите и кладенците. Пеят ритуални песни и молят св. Еньо за здраве и плодородие. След обиколката и напяванията връщат „булята“ в къщата, където са я облекли.

Още от предишната вечер момите са оставили да пренощуват под звездите своите китки, натопени в менче с вода. Девойките започват да припяват коя мома за какъв момък ще се ожени, а през това време „булята“ вади една по една китките. Накрая измиват лицето на „булята“ с мълчана вода, обличат на момиченцето нови дрехи и я връщат у дома на майка и.

Гадания и магии на Еньовден

Според народните вярвания, празникът на лятното слънцестоене е много подходящ за гадания и магии. Вярва се, че в нощта срещу 24 юни жените магьосници обикалят чуждите ниви и „грабят“ или „мамят“ плодородието от нивите. Бродницата, наречена „житомамница“ отивала на чужда добра нива, събличала се гола, връзвала на нозете си една престилка и минавайки през нивата обирала росата, която после изцеждала в своята си нива. Или пък взема един сърп и жъне житото на кръст от единия край на нивата до другия. При газене или обикаляне на нивата, бродницата говори:

–  „Добър вечер, Дядо Еньо! Що не ме питаш, защо съм дошла?“

Вярва се, че стръковете се навеждали тогава и се „покланяли“. Само Царят на нивата оставал прав. Тогава магьосницата го откъсвала и го занасяла в своята нива или в нивата на този, който и е поръчал. По този начин плодородието си тръгвало заедно с Царя.

Разбира се, имало и ритуали, с които хората се предпазвали от такива „мамници“. Стопанинът ожънвал нивата си сам преди празника в четирите и краища или по средата и така магьосницата мислела, че тази нива вече е обрана.