Аромат на лавандула и още нещо
Лавандулата е растение с вековна история и с един от най-разпознаваемите аромати сред маслодайните земеделски култури.
Видът има няколко разновидности, като най-важните са L. augustifolia, L. stoechas и L. spica. Лавандуловото масло се получава от L. augustifolia.
Родина на лавандулата е Средиземноморието. Древните гърци и римляни горели стръкове лавандула за дезинфекциране на къщите си.
През XVII и XVIII лавандулата била модно увлечение в Западна Европа сред знатните дами, които непрестанно се пръскали с лавандулова есенция, за да се предпазят от неприятни миризми и припадъци (произходът на името лавандула е латински и в оригиналната си форма е “lavare” – да се измие).
Френския химик Рене-Морис Гатфосе, наричан още „Бащата на ароматерапията“, открива лечебните свойства на лавандулата. През 1920 г. Гатефосе, който посвещава живота си на проучвания за лечебните свойства на есенциалните масла, претърпява инцидент в лабораторията си по време на провеждане на свой опит. Той изгаря ръката си и „случайно“ я пъха в най-близката студена течност, която се оказва лавандулово масло. Бил изумен колко бързо преминала болката и кожата била излекувана, без да се появят мехури.
Разпространение на лавандулата
Днес лавандулата е разпространена в района на Средиземно море – Южна Франция, Алпите, Италия, Северна Африка, Източна Испания, Балкански полуостров, Черноморски басейн, Австралия, САЩ, Великобритания.
У нас е внесена през 1907 година от Франция, като първоначално се отглежда в опитно поле край град Казанлък. Оттогава до днес отглеждането й се е разпространило в цяла България. Най-често се среща в Казанлъшката и Карловската котловини, както и в други райони на страната ни до 1000 метра надморска височина.
Устройство на лавандулата
Лавандулата е многогодишен силно разклонен полухраст от семейство Устноцветни с височина 30-100 см. Кореновата система е добре развита, силно разклонена и достига на дълбочина до 4 метра. Това определя нейното противоерозионно действие.
Лавандулата расте като туфа, с многобройни изправени и разклонени стъбла. Листата са срещуположни, продълговато линейни, кожести, с подвид ръб, покрити с власинки. По-старите са зелени и от долната си повърхност са покрити с жлезисти трихоми. Те не опадват през зимата.
Цветовете са много малки, със синьовиолетово оцветяване и образуващи класовидни съцветия. В самото съцветие са разположени под формата на пръстенчета. Представляват двуустни фунийки с четири тичинки. Цветоносните стъбла в една туфа лавандула могат да достигнат до 1000 на брой.
Плодчетата са съставени от 4 тъмнокафяви лъскави орехчета с продълговато овална форма. . Не са от значение за размножаването на билката. То се осъществява чрез резници.
Кои са главните съставки на лавандулата?
Лавандулата съдържа много ценни съставки. Сред най-важните от тях е етеричното масло 1-3% (главна съставка е линалилацетатът 30-55%, който придава характерния аромат), което откриваме в цветовете на растението. Именно то се използва в парфюмерията и за придаване на аромат на редица козметични средства – сапуни, душ гелове, шампоани, масажни масла и още много.
Освен етерично масло в лавандулата се съдържат танини (до 12%), захари, горчиви вещества, органични киселини, минерални соли, витамини, кумарини, антоциани, восъци и др.
Защо лавадулата е толкова широко използвана?
- Лавандулата помага при безсъние
- Лавандулата лекува мигрени и главоболия
- Лавандулата лекува кожни възпаления, включително акне
- Лавандулата е полезна при изгаряния
- Лавандулата се бори с инфекции и болести
- Лавандулата успокоява стомашни проблеми и болки и подпомага храносмилането
- Лавандулата подпомага сърцето и работата на сърдечно-съдовата система
- Лавандулата понижава кръвното налягане
- Лавандулата помага за прогонване на насекомите
- Лавандулата подпомага пчелите в медосъбирането
Под какви форми да използваме лавандулата?
Етерично масло от лавандула
Лавандуловото масло е едно от първите етерични масла, използвани в съвременната ароматерапия като антисептично средство, успокояващо процеса на зарастване на раните, изгарянията и кожните раздразнения.
Лавандуловото масло е ефикасно при ужилвания от насекоми, слънчеви изгаряния, всички видове акне, екземи, кожни възпаления, дерматози, пърхот и косопад, гъбички, влагалищни гъбички, лишеи и въшки.
Разтрито внимателно в областта на слепоочията, лавандуловото масло ефективно облекчава главоболието.
Лавандулова вода
Благодарение на антибактериалното си действие, лавандуловата вода не само почиства външно кожата, но има и детоксикиращо действие. При кожа, склонна към акне, лавандуловата вода помага за отпушване на порите и предотвратява появата на петна и белези.
Лавандуловата вода не само е полезна за кожата, тя спомага за грижата за скалпа, особено при пърхот и раздразнен скалп.
Лавандуловата вода е и естествен антидепресант. Напръскайте няколко капки върху възглавницата за по-пълноценен сън.
Лавандуловата вода е естествен репелент срещу мухи и комари, както и срещу молци по дрехите.
Лавандуловата вода може да се използва и като освежител за въздух или спрей за мебели.
Лавандулов спирт
Лавандуловият спирт се използва само и единствено външно и помага за облекчение на болки в ставите и мускулите, при простудни заболявания, мигрена. Прилага се 1-2 пъти на ден с памук или памучен тампон.
Пудра от лавандула
Лавандулово брашно или пудра се произвежда от изсушен цвят или стрък на лавандула. Пудрата с лавандула е средство за успокояване на мазна кожа, грижа против акне, премахва пърхота. Може да бъде добавена в сладкарски изделия.
Изсушен цвят лавандула
За приготвяне на домашен чай, бани, инхалации, лапи или различни видове извлеци. Красивите и ароматни цветове лавандула могат да декорират и освежат дома и работното място. Подходящи са за направата и на ароматни билкови възглавнички за спокоен и пълноценен сън. Изсушените клончета могат да се използват като ефективно средство за прогонване на молци от шкафове и гардероби.
Приложение на лавандулата в домашната козметиката
Балсам за суха кожа на цялото тяло
Народната фитокозметика предлага следната рецепта за успокояване на възпалена и подхранване на суха кожа: шепа лавандулови цветчета се натъпкват в стъклена бутилка, долива се със зехтин и престоява 3 денонощия. След това сместа се прецежда и налива в тъмна стъклена бутилка с плътна запушалка. Съхранява се на тъмно и хладно място. С този лавандулов балсам се обтрива кожата на цялото тяло.
Парна баня за уморена кожа на лицето
При бледа и вяла кожа се прави парна баня на лицето със следната билкова смес: по равни части (1 чаена лъжичка) лавандула, маточина и камфора се изсипват в широк метален съд с около 5 литра вода и се оставя да заври. Лицето се надвесва над съда, като главата се покрива с кърпа, за да не се разсейват изпаренията от врящите билки. Продължителността на парната баня е 10-15 минути, след което лицето се измива със студена вода и натрива с билков лосион.