Росен, росен, цвете самодивско

Росен, росен, цвете самодивско
тебе, Росен, да попитам искам,
що не бива малка самодива
под стреха човешка да приспива,

що не бива мъж да я прегърне,
що не бива рожба да откърми,
що не бива женска орисия
като китно цвете да краси я?

Пламна в огън росенът тогава,
огън с цвят на цъфнала тинтява,
рече росен, самодивско биле,
рече думи, жежки и горчиви:

Ой, момиче, дивна гиздосийо,
що направи Еньовска магия,
с дружки твои в Старото градище,
що горихте бял кенар изнищен?

Що пощяхте хубост невидяна,
в орех свита булчена премяна,
сила женска що пощяхте още,
женска сила, дето идва нощем?

А такава хубост, че и сила,
зле са прокълнати, самовило,
нивга, нийде, нито за жълтици
да не купиш обич и дечица…

Пак му проговаря самодива:
– По-добре тогаз да съм нежива!
Колко чини хубост самодивска
щом мъжете вкъщи я не искат!

(„САМОДИВСКА ЖАЛБА“, Петя Караколева)

Росенът (Dictamnus albus) е не само красиво цвете, но и заема специално място в българските народни традиции и вярвания.

Спасовден и идването на самодивите 

В срядата преди Спасовден (Възнесение Господне) за нашите земи се стягат русалки, които прекрачват невидимата граница на отвъдния свят и идват на земите ни, за да посеят роса над нивите, посевите да поникнат и да дадат плод. Народът ни вярва, че в тези дни нивите сияят и празнуват бракосъчетанието си и магията на оплождането. Те са отворени за дивното русалско плодородие. Но преди да заросят над нивите, русалките се готвят за празник. Гиздят се с красиви невидими дрехи, слагат цветето росен в дългите си коси.

В нощта срещу Спасовден русалките идват и обират цветовете на росена, разцъфтели в този ден точно за тях. В тази нощ те са весели и щастливи, празнуват, затова сърцата им са милостиви. И ако видят болен и нещастен човек да спи под росена, могат да се смилят над него и да променят съдбата му, да излекуват болестта. Те лекуват от „русалска“, „самодивска“ болест, но и от други, за които никой не знае лек. Казват, че на сутринта невидима ръка е откъснала росена, стъблото е пречупено и празно.

Обичаят „ходене на росен“

Народът вярва, че когато русалките идват от далечни места, те тогава са весели и милостиви и могат с билки да лекуват всякакви болести. Поради тая именно вяра се е създал обичаят да се ходи на росен.

На росен отиват само болни от незнайни болести, които линеят и чернеят, но помощ от друго не виждат. Болният или болната ходят на росен с посестрима или побратим, който не бива да им е роднина: за мъжа – жена, за жената – мъж.Тогава те носят на русалките богати дарове – красиво нашарена прясна пита с хляб, бъклица вино, шише с ракия, мед, печена кокошка и някой друг дар – риза, пешкир (кърпа за лице), зелена паница глинена, зелена стомна за вода и др.

Когато стигнат в росенова ливада, дето расте росен, болният ляга да спи под един стрък росен. До него побратимът, ако е мъж или посестримата простира пешкира, напълва паничката с вода от стомната и я поставя на главата на болния или болната под самия росен. По-настрана се поставят даровете.

И ако всичко това е изпълнено и ако до главата на болния седи буден побратим, ще подухне вятър, русалките ще минат невидими, ще откъснат росена да се закичат и ще оставят знак за милостта си – цвят или листенце в паничка вода под цвета или върху белия чаршаф на болния.

След втори петли побратимът отива при болния, събужда го и първата му грижа е да види има ли паднали в паницата цветове от росен или не. Ако има, значи, че русалките са благоволили да изпратят на болния изцерение, ако няма нищо – значи, че болният и тая година ще боледува.

След всичко това болният заедно със своя побратим, рано сутринта, без никой да ги види се завръщат обратно в селото, като носят със себе си росен цвете и лековитата вода от паничката, която болният пие 40 дни като лекарство.

Китки с росен за любовна магия

Момите берат росен в потайна доба през нощта срещу Спасовден, увиват китки, с които се кичат или дават на своите любими овчари и орачи, да не бъдат нападани от змейове и самодиви. Ситният росен бил по-лековит и с магическа сила и затова в песните той повече се възпява:

„Тръгнала е малка мома
през гоица росенова
да си бере ситен росен
избира го ситен, дребен…“

В някои региони росенът се използва и за любовни магии. Вярва се, че ако момиче сложи росен в джоба на момчето, което харесва, то ще се влюби в нея.