Българската народна медицина през вековете

В нашите земи народната медицина води началото си от времето на траките

Те са познавали редица лечебни растения – блян, червен кантарион, змийско мляко, мъжка папрат и др.
За славяните е било въпрос на чест да се грижат за болните хора. Били са им известни ментата, жълтия кантарион, равнеца, мащерката и др. Сред тях е имало хора, които почти професионално са се занимавали с лечението на болните.

При прабългарите лечители са били предимно жреците на бог Тангра

За съжаление има само косвени сведения за развитието на лечебната практика в Първата българска държава. За това съдим по някои документи. Така например във въпрос 62 от въпросника, изпратен до папа Николай I през 869 г., княз Борис се интересува какво да прави с червения камък (Argilla rubra), с който българите лекували много болести. Червеният камък съдържа стипца и желязо, които му придават противовъзпалителни и усилващи организма свойства, употребява се и днес против малокръвие. От въпрос 79 се разбира, че българите са носили муски за предпазване от болести и за здраве.
През X век в Охрид е имало болница и Климент Охридски освен с просветна дейност, се е занимавал и с лечение. Болници е имало и в Битоля, и в Бачковския манастир. Иван Рилски, Йоаким Осоговски, Гаврил Лесновски и Варвар Охридски са били монаси, но и прочути лечители.

Имало е и жени лечителки

Една от тях – Филотея Видинска (съвременница на Варвар Охридски) се е ползвала с голяма известност.

Създателят на Богомилското учение, както и Симон и Василий Врач също са били известни народни лечители.
В „Шестоднев“ Йоан Екзарх говори за устройството на човешкото тяло и за неговите органи, което показва, че по онова време в България е имало лица, запознати с анатомията. В шестата част на „Шестоднев“ са записани и някои болести и лекарства.
Както славяните, така и прабългарите са познавали хирургията, зъболечението, балнеолечението, както и ветеринарната медицина.

Липсват  подробни сведения и за народната медицина през Втората българска държава

След падането на България под турско робство нашият народ е лишен от всякаква медицинска помощ. Верският фанатизъм на турското население създава почва за лошо хигиена в бита. Болестите и епидемиите зачестили. Здравето на народа било в ръцете на случайни хора, които нямали подготовка. За детско здравеопазване не ставало и дума.
По това време у нас била разпространявана арабската медицина. Именно от тогава датират ръкописните лекарственици, наречени дамаскини. В тях наред с описания на лекарства против различни болести, намираме и „рецепти“ против змейове, вампири, таласъми, зли духове, уроки. Срещат се и всевъзможни заклинания, врачувания, баяния, магии, пророкувания.

Открити са над 12 ръкописни лекарственици

В тях преобладаващо място за лечение заемат билките индийско орехче, канела, карамфил, сънотворен мак, исиот, саръсабур.

Названието билки произлиза от старобългарската дума „Биле“, а народните лечители билери. Прочути билери имало в Кюстендилско, Дебърско, Златна Панега, Воденско, Охридско и Янинско.
В България билерите били две категории
• хекими, които живеели в градовете и големите села
• пътуващи, които били в непрестанно движение и обикаляли селата и градовете. Те правели и малки операции

Народните лечители наричали още джерахи и гьозджии, а продавачите на билки – ахтари и спицери

Спицери са били героите от Априлското въстание – Васил Петлешков и Васил Соколски. Билерите се снабдявали с лекарствените средства от околностите на местността, където живеели, като малка част им доставяли от чужбина.
Брането на билки ставало главно на Гергьовден (6 май), Константиновден (Св. Константин и Елена, 21 май) и най-вече на Еньовден (24 юни), наричан още Св. Иван Билобер.

Лекарствата, които билерите давали били в различна форма, главно във вид на чай, прахове, маджуни, компреси, бани и др.
Преди Освобождението е имало и дипломирани лекари, които, макар да са практикували извън поробеното отечество, не са забравяли родината си и са допринасяли много за просветата и освободителното дело на България – д-р Петър Берон, д-р Пиколо, д-р Иван Селимински, д-р Иван Богоров, д-р Христо Чобанов, д-р Киро Попов, д-р Георги Демирев и др.

---

През Руско-турската освободителна война се слага началото на организирана медицинска помощ за населението на България

Особена заслуга имат руските военни лекари, взели участие във войната, начело с д-р Н. И. Пирогов