Шипковият храст в народните вярвания и обичаи

Според народните поверия дивата шипка е храст на самодивите

Самодивите обичали да играят, да връзват люлките на децата си под стари дървета, под шипка или къпина. А ако някой се разболеел от самодивска болест, защото е спал под шипка или друго опасно дърво, роднините му оставяли до него питка с мед и босилек или забождали продупчено яйце, което се счупва при заболяване, за да омилостивят самодивите.

Всички болести бягат от шипката

Нашите деди са вярвали, че всичките болести бягат от шипката, затова тя е предпочитано място и средство за лекуване:

• Кокоши трън се лекува като се откъсне клонче или бодил от шипка, бодва се кокошия трън и после бодилът се връща на същото място, откъдето е откъснат
• Болният от ечемик на окото се лекува седнал под шипковия храст
• При незнайни болести болният се провира неколкократно под шипковия храст, за да се „закачи“ за него болестта
• При епидемия от едра шарка се прави обредно гонене на болестта от възрастна жена, която оставя под шипковия храст обредна питка и казва заклинание
• Водата, която е използвана за поливане на болен, задължително се изхвърля върху шипковия храст за по-бързо оздравяване
• При измерване ръста на човек с пръчка от шипка тя става негов заместител, върху който се предава болестта му и той оздравява

Шипков клон срещу злини и магии

В миналото бабите са разваляли магии, като използвали шипков или къпинов клон, пепел и орехов израстък. А след това задължително варели курбан, за да прогонят злото и лошотията.

Според народните вярвания разваляне на магии се прави на границата на двата свята: „горния” и „долния” или „нашия” и „отвъдния”. Смята се, че тези места се обитават от свръхестествени същества. Гранични места са прагът на жилището, огнището, кокошия полог, кочината на прасето, къртичината, кръстопътят, гробищата.

Много използван метод е омагьосаният да мине през разцепена шипкова пръчка

Едната част на пръчката се закопава в земята, а другата се извива на дъга и „омагьосаният” минава гол три пъти под пръчката. През това време друг човек трябва да закачи дрехите му на храст някъде до шипката. Задължително условие е, когато се разваля магия на мъж, да му помага жена и обратното. След провирането под пръчката двамата бягат от мястото, а след това урочасаният облича други дрехи, като старите се оставят там, където са закачени. Могат да се вземат чак след няколко месеца. През това време те трябва да са стояли на открито, изложени на дъжд и вятър.

В сватбените обреди шипката успешно замества розата

Според народните поверия зълвите правят сватбеното знаме /байрак, фируглица/ – символ на съединението на двамата млади в едно цяло, за да бъде новото семейство здраво и жилаво. Знамето представлява шипков прът, отсечен с един удар от девера /по-малък брат/ или близък родственик на младоженеца, с пришити бяла и червена кърпа, с украса от смин (старо цвете, сухо цвете, безсмъртниче, шмин), босилек, венци от нанизани пуканки и сушени плодове и набита на върха варакосана „златна” ябълка, като правенето му задължително е съпроводено с обредни песни:

„Израсла ми е тенка шипка,
тенка шипка дафинова,
дафинова еминова,
у Станкини равни двори.
Кой как мина откърши я,
мина Стоян оттръгна я,
занесе я в техни двори,
посади я пред вратата…“

Готовото знаме се забучва в петък сутринта на високо място в дома на момъка – на стряха, на дърво, и показва, че в къщата има започнала вече сватба, като всяка вечер то се прибира и отново с песни се изнася сутринта.

Булото на булката се сваля с шипкова пръчка и се оставя на шипков храст.

За видовете шипкови храсти, тяхното разпространение и времето за беритба на плода , можете да прочетете тук

За лечебното действие и по-важните свойства на шипките, можете да прочетете тук