Митове и легенди за орехите

Митове и легенди за орехите
10933 Преглеждания
Източник Снимка: Лечебни Растения и Билки

От незапомнени времена с орехите са свързани множество легенди и поверия. Орехът е „свято” дърво у българите, което самớ се сади. Орехите са почитани не само заради вековното им съществуване, но и като ценна храна и лекарство. Дървото осигурява подслон, сянка в летните горещини и закрила от мълнии и проливен дъжд – наричали го Гръмоломник.


Според народните представи, през зимата слънцето се намира в корените му и затова е студено.


Орехът е сред пролетните символи на възраждащата се природа


„Зелен се орях развива,
Елко ле, етрополко ле,
развива и разлюлява.
Под орях седът делие,
делие, млади гидие,
врани си коне стягаа,
далек на сватба да идат.“


От текстовете на народните песни става ясно, че под короната на дървото се събират хайдути преди да „хванат гората”. Или златари и куюмджии, които приготвят сватбени дарове.

Независимо, че дебелата сянка на ореха е възпята по този начин, в никакъв случай не бива да се заспива под нея, защото под дървото се събират самодиви и зли старици-юди. С тяхното влияние обяснявали защо под орехова плътна сянка нищо не вирее.

В действителност в ореховите листа се образува веществото юглон, което е токсично за другите растения. Дъждовете го измиват от листата и попадайки в почвата, потиска растежа на растителността под короната.


Ако човек остане под ореха, „налита на лоша болест”

Обаче в листото на ореха има магическа сила – то може да отделя кравата от бика, жената от мъжа, момата от змея. Шумата прогонва змейове и самовили, затова през Русалската неделя всяка мома и булка трябвало да носи в пазвата си орехови листа и пелин.

Старо поверие предвещава смърт на този, който посади орех, когато стволът нарастне колкото врата му, което обяснява защо открай време с неохота садяли орехово дърво. За да се предпазят, очертавали широк кръг с дълъг червен пояс. Дървото се засаждало в средата на този магичен кръг. Докато орехът израстне с толкова дебел ствол, минава повече от един човешки живот, така спечелвали отсрочка и се радвали на дълъг живот.


Колкото и страховити да са тези поверия за дървото, в много традиционни обредни практики наричат орехите за плодовитост, здраве и дълъг живот

  • В гатанките ореховата ядка е „четирима братя, облечени в обща риза” – символ на сплотеност в семейството.
  • В торбата на орача слагали орехи, за да хвърля зърното с пожелание да се роди едро жито, когато сее.
  • С горящ клон от орехово дърво се прогонват самодивите от люлката на новороденото.

За да расте детето игриво, весело и немирно, разпръскват орехи, поставени в сито, което се издига високо. А за да е отракано, трошат орехи. Когато детето дълго време не прохожда, го удряли с орехова пръчка и казвали:

„Остави ореховото, вземи дряновото”, защото смятали, че орехът го държи в онзи свят, откъдето идват всички деца. Захранвали децата, родени през есента с орехово мляко – за здраве и късмет.


Съществува вярването, че може да се разговаря с мъртвите, ако се допре ухо до ствола на дървото

Орехът се схваща и като своеобразен път, който свързва земното с отвъдното. На големия църковен празник Петдесетница (Свети дух), жените берат орехови листа и ги полагат върху гробовете. Вярват, че душите обикалят света на живите до 40-ия ден след Великден, а на Свети дух отново се прибират в отвъдното. Според поверието, зелените листа на ореха осигуряват покой на мъртвите в отвъдното. На този ден клонки от дървото се внасят и в църквата, за да коленичат върху тях по време на службата. Това се прави с вярата, че ще успеят да чуят и видят своите починали близки.


Орехите са използвани и за всякакъв вид гадания

Ако момата е искала да се убеди във верността на своя възлюбен, тя вземала два ореха, наричала единия за себе си, а другия на любимия и ги слагала на решетката на огнището. Ако двата ореха изгорят заедно – всичко е наред, но ако се разлетят настрани или не изгорят – има съмнение, че любимият й не е верен.


За да се разбере дали ще се сбъдне някакво желание, взема се орех, желанието се изрича наум, а орехът се хвърля в огнището. Ако се запали – желанието ще се сбъдне.


На Богоявление се гадае като се вземат шепа орехи и се чупи един от тях. Ако се окаже празен – настъпващата година ще донесе болести, ако е пълен – здраве и благополучие.


Орехите са традиционен дар за коледарчетата

Присъстват неотменно на празничната трапеза на Бъдни вечер, която се прекадява, за да бъдат благословени заедно с хляба и ястията. Всеки избира орех и гадае за късмета си през Новата година. Хубавата бяла ядка предвещава добро здраве и щастие. За най-магичен е смятан орех с две сърцевини в черупката. Като се намери такъв, намисля се желание, едната сърцевина се изяжда, а другата се хвърля през лявото рамо.


Ако хвърлиш сдвоен орех срещу магьосница, тя вече няма да може да гадае.


Ако момиче носи сдвоен орех в джоба си, шансовете й да се омъжи нарастват.


Как се прилагат орехите в народната медицина и бит и защо орехът е „храна за мозъка“, можете да научите тук

Интересни Факти

Какво вещество се образува в ореховите листа?

В ореховите листа се образува веществото юглон, което е токсично за другите растения


Ключови думи към статията

  • Богоявление
  • Бъдни вечер
  • гадания
  • легенди
  • митове
  • народни песни
  • орех
  • орехова шума
  • орехови ядки
  • орехово дърво
  • Петдесетница
  • самодиви

Още статии в категория Билките в България


Свързани категории

Билките в България | Енциклопедия

attribution

Светла Дончева

Те са най-голямото богатство на България, те са нашето лековито злато, златните ни мини. Ползването на билки по българските земи има народни традиции от векове. Още в древни времена хората са търсели начини да се спасят от тежки болести и зли духове. Още тогава започнали да говорят за вълшебните сили на някои растения да даряват здраве, за разковничета и целебни билки. Тези лековити растения народът с обич назовал с хубавата старобългарска дума БИЛЕ или БИЛКА, а хората, които лекували с билки – знахар-билкар.

Дори в нашите народни песни се пее за омайни билета, брани по изгрев от млади моми и момци. И до днес нашият народ обича и тачи цветята и растенията на България, които са неразривно свързани с неговите поверия и обичаи.

Оценка star star star star star
Абонирайте се за нашия седмичен бюлетин, за да получавате новите публикации във вашата пощенска кутия