Ябълката в българския фолклор и вяра

Ябълката е магически плод и заема голямо място в народните поверия и в много празнични ритуали.

Ябълката е символ на плодородието и на майката Земя. И във фолклора, и в митовете тя се свързва с любовта, брака и семейството, с пролетта и младостта. В българските сватбени ритуали винаги присъства ябълка – като пожелание за щастлива любов и много деца.

Когато двама души се харесат, те си разменят ябълка – най-големият знак на любовта.

Много често в народните песни влюбването в една мома е представено като късане на ябълка от дръвче, което момата е засадила. Това дръвче е чудно – то за ден цъфти и ражда плод, и на него често кацат соколи или гълъби.

Ябълката в сватбените обичаи на българите

С ябълка калесват за сватба. Тя украсява сватбеното знаме и кумовото дръвце.

Сватбеното знаме, наричано още байрак, стяг, феруглица, пряпор и др. се приготвя от девойки, а по-рядко и от ергени. Върху дълъг прът поставят кърпа – бяла, червена или пъстра, а на върха – позлатена ябълка и различни растения, като задължително има бръшлян, който се бере при пълно мълчание.

Едновременно със сватбеното знаме се приготвя и сватбеното дръвце, известно сред народа като ела, бор, бахча, кумово дърво и др. То се прави от клон на иглолистно или плодно дърво. При изпълнението на сватбарски песни дружките на момата го украсяват с позлатени ябълки, цветя, разноцветна прежда и панделки или хартиени ленти.

„Слънце пекнало у момкови двори,
Израсло ми е дърво високо,
Развило клоне до горна земя,
Извило върше до ведро небо,
На връшката му златна ябълка.“

Ябълката символизира плодородие (като плодовито дърво) и любов. По време на сватбените обичаи младоженците ядат ябълка, за да имат деца.

Ябълката заменя ризата на невестата след първата брачна нощ. Ако невестата е честна, вместо риза показват ябълка и върху нея сватбарите оставят пари.

Ябълката в погребалната обредност

Краят на човешкия живот се отбелязва с цикъл обреди, съсредоточени главно около погребението на мъртвеца и в следпогребалните обичаи. Част от тях се извършва с цел да се означи отделянето на човека от света на живите, а другата представя приобщаването му към „оня свят“, света на мъртвите.

Ябълката се свързва със света на мъртвите и затова играе определена роля и в погребалната обредност.

Архангел Михаил прибира душите с ябълка

На 8 ноември Българската православна църква почита Деня на Светите Ангели и Архангел Михаил, вожд на небесните сили в борбата им срещу мрака и злото. Архангеловден е и вторият по значение есенен празник след Димитровден.

Народната вяра приписва на св. Рангел (арх. Михаил) различни качества и му отрежда голяма почит. В народните представи той е млад и хубав момък, който олицетворява смъртта. Според поверията Рангел е един от шестимата братя юнаци, разделили света, небето и земята. На него се паднало отвъдното царство и му били поверени душите на мъртвите.

В народните приказки Архангел Михаил примамва душата със златна ябълка, а после я изважда от тялото на умиращия със сабята си. Затова народът нарича светеца още „вадидушник” или „душевадник”.

Според народните поверия той прекъсва земния път на умиращата душа и я повежда към небесното съдилище, където тя се изправя пред Господ и Свети Петър, за да отговаря за земните си дела. Ако човек е с малко грехове и е водил праведен живот, Архангел Михаил му подава ябълка или китка, с която да може да докаже, че е заслужил вечния си живот и щастие в небесното царство. Душите без ябълка са обречени да пъплят към Пъкъла.

В специална торба се слагат до мъртвеца ябълки, които  да занесе на по-рано починалите си роднини.

Българите са вярвали, че ако умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка

Ако някой неженен умре се прави „оруглица“ – цяло малко дръвче, което се забива на гроба вместо кръст. То е отсечено до самия корен, а клоните са заострени на върха и на тях се слагат по една „позлатена“ ябълка. „Това дръвче не може да бъде друго освен ябълчица“. То тръгва заедно с душата на починалия и и помага по пътя към другия свят. Когато дървото изсъхне, означава, че душата е отишла вече в рая и там са се разделили, защото дървото не може да влезе. Според народните вярвания, това дърво играе ролята на посредник между двата свята, като свързващо звено в превъплъщаването на душите.

Според народната вяра Архангел Михаил е и лечител

В българска народна песен се разказва как Богородица засадила три дървета, които завързали златни ябълки. Архангел Михаил пазел дърветата, защото ябълките били лековити. След узряването, плодовете трябвало да бъдат взети от техния пазач.