Мушмула – малка, неугледна, но много полезна

Мушмулата (Mespilus germanica) е едно от най-приятните дръвчета, които се отглеждат в дворовете. Освен, че радва окото, плодовете на мушмулата  впечатляват и с терапевтичните си свойства. Незаслужено пренебрегвани и често подценявани, с плътния си и интересен вкус могат да внесат разнообразие в ежедневното ни хранене.

Откъде произхожда мушмулата?

Смята се, че мушмулата е била култивирана за първи път още преди 1000 години пр.н.е.в страните на Предна Азия и западен Китай, откъдето е била разпространена в Закавказието и Гърция.

Древногръцкият учен Архилохус от Парос я споменава за първи път като култивирано растение 700 години пр.н.е., а философът Теофаст в IV в пр.н.е. е описал най-често срещаните по онова време 3 сорта.

Смята се, че в Италия мушмулата е била пренесена около 200 години пр.н.е. по време на македонските войни, а в другите части на Европа е донесена от римляните.

През Средновековието мушмулата е била отглеждана като плодно дърво в Северна Франция и Югозападна Германия.

Дивата мушмула е била позната още на древните траки, обитавали земите на днешна България.

У нас мушмулата се отглежда като култивирано растение

Мушмулата е храст или ниско дърво, което може да стигне до 8 м височина, въпреки че обикновено е по-малко. Зрелите екземпляри могат да развият красиви широки коронки, оформени в естествен чадър. Кората на стъблото е зеленикаво-кафява, като на старите дървета е люспеста и напукана. Младите клонки са покрити с власинки и са червено-кафяви на цвят, а старите са голи и сиви. Мушмулата е дълбоко вкоренена.

Листата на мушмулата са тъмнозелени, продълговати до елипсовидни, дълги 8-15 сантиметра и широки 3-5 см. Долната им повърхност е гъсто покрита с власинки. През есента почервеняват, стават златисто-оранжеви или червено-кафяви, преди да окапят.

Цветовете на мушмулата са едри и бели, единично разположени. Цветовете са хермафродитни (имат мъжки и женски плодни органи) и се опрашват от пчелите. Цъфти през май и юни месец, а плодовете узряват през ноември.

Плодовете на мушмулата са малки, сферични, овални или крушовидни, с фин мъх по кожата и сочна кисело-сладка месеста част. Те се изострят към дръжката. Имат доста твърди семена, обвити със самото плодово месо и трудно се отделят от него. На цвят първоначално са кафяво-зеленикави, а като узреят напълно стават светлокафяви, с плътна и стипчива вътрешност, която след естествена ферментация става мека и сладка.

Как да берем и съхраняваме плодовете на мушмулата?

Узрелите на дървото мушмули, все още са с кисело-тръпчив вкус. Трябва да се оставят откъснати да угният, за да добият приятен вкус.
Обикновено мушмулите се берат през септември и октомври, като в началото са твърди, но след падане на първите слани, стават по-меки, сладки и ароматни, а тръпчивият им вкус намалява.

Мушмулите се берат ръчно, без брулене и тръскане, защото много лесно се нараняват. Когато брането е преди осланяване, плодовете се поставят в сандъчета или касетки на пластове, дебели от 40 до 50 см. Съхраняват се на хладно и проветриво място. Така могат да издържат до 50 – 60 дни.

Ако мушмулите са разстлани на много тънко, лесно ще изсъхнат и ще се спаружат, което ги прави негодни за консумация. Докато мушмулите доузряват под въздействието на ниските температури, редовно се преглеждат и силно омекналите и намачкани плодове трябва незабавно да се отстранят и консумират, тъй като плесенясват и повреждат останалите.

Ако мушмулите са набрани омекнали, трябва веднага да се консумират или преработят под формата на конфитюри, мармалади и др., защото са нетрайни и бързо загниват.

Кои са полезните вещества в плодовете на мушмулата?

Мушмулите са богати на витамин С, каротин, витамин В1 и В2.

В сравнение с другите плодове зрялата мушмула съдържа голямо количество скорбяла, целулоза, пектин и органични киселини (преобладават ябълчена, лимонена и винена, а в омекналите плодове, вследствие на започналата ферментация, и оцетна киселина).

Съдържанието на захари, белтъци, мазнини и минерални соли (калий, калций, фосфор, магнезий, желязо и натрий) е както при повечето плодове.

Какви са здравословните ползи от мушмулата?

Узрялата месеста част на престоялите плодове имат свойствата на естествен мармалад и се понасят добре и от хора с най-чувствителни храносмилателни органи.

• В 100 г плод се съдържат едва 48 kcal. Благодарение на това, че не е калоричен и съдържа фибри, плодът се използва широко в методите за сваляне на излишните килограми
• Мушмулите са подходяща храна за диабетици – захарите в тези плодове идват от фруктоза и глюкоза
• Мушмулите действат стимулиращо върху жлезите с вътрешна секреция
• Зрелите плодове имат диуретично действие и се препоръчват при възпаление на бъбреците и пикочните пътища
• Наличието на голямо количество органични киселини в плода подпомага дейността на черния дроб и на жлъчката, кръвоносните съдове и нервната система
• Мушмулите имат нервноуспокоителен ефект
• В ненапълно узрелите и омекнали плодове количеството на дъбилните и пектиновите вещества е по-голямо, поради което се използват в народната медицина като запичащо средство при стомашно-чревни разстройства

Листата на мушмулата също имат лечебно действие – те се събират по време на цъфтежа и имат противовъзпалително и кръвоспиращо действие

• Отвара от листата или запарка от сушени плодове се препоръчва от народната медицина за гаргара при ангина и при възпаление на венците
• Отвара от листата на мушмула намира приложение при възпалена кожа

Семената в плода са продълговати, едри, твърди като костилки. Преди употреба, семената трябва да се смелят. Много е важно да се внимава с консумацията им, тъй като съдържат токсин – циановодородна киселина!

Кората на мушмулата е използвана в народната медицина за лечение на малария като заместител на хинина, но с несигурни резултати

---

Отвара от листа:
20 г листа се заливат с 500 мл вряла вода и се варят 10-12 минути. Отварата се прецежда и се оставя да изстине. С нея се жабури 3 пъти дневно. Външно се използва за мазане на възпалена кожа с памучен тампон.

Запарка от сушен плод:
20 г сушени мушмули се поставят в метален съд и се заливат с 500 мл вряла вода. Съдът се захлупва и течността престоява 4 часа, след което се прецежда. С него се жабури 4-5 пъти дневно като се съхранява в хладилник.