Жилавият дрян – символ на издръжливост и дълголетие

Дрянът (Cornus mas) е първото дърво, което има пъпки още през зимата, първото, което цъфти през ранна пролет (февруари-март) и последното, даващо плод късно есента. У нас се среща в гори и храсталаци из цялата страна чак до 1300 м надморска височина.

Дрянът е силно вплетен в нашите народни традиции. Присъства в много от обичаите ни, използва се за наричания и гадания. Дрянът е символ на здраве, дълголетие и мъдрост, а пъпките му – на младостта и жизнеността

Дрянът – „дяволското дърво“

Някога дрянът бил единственото дърво на света и растял сред необятно море. Когато слязъл от небето, Бог седнал под него, за да си почине и се вгледал във водата. Виждайки собственото си отражение, Господ рекъл: „Изскочи!“ и така бил създаден Дяволът.

В Родопите дрянът е „най-хубавото, най-здравото дърво“ дърво, което успяло да надхитри Дявола. Тъй като дрянът цъфти първи, дяволът седнал под него и чакал да вуси от пловодовете му. И тогава, напук на неканения си гостенин, дрянът решил да узрее последен след всички дървета.

В Странджа наричат дряна „дяволско дърво“, защото под него се събирали дяволите, за да се съветват с тартора си.

Дрянът в коледните обичаи

На Бъдни вечер трапезата се украсява с дрян, като част от символиката на тържествената вечеря – за здраве и дълголетие.

През коледната нощ стопанинът на къщата удря с дрянова пръчка горящия в огнището бъдник и колкото повече искри излизат, толкова по-сигурно е, че през лятото няма да има градушки.

Дрянът в новогодишните обичаи

Първите часове на Новата година в България започват с обичая сурвакане – обредно обхождане на къщите от група деца или ергени, които удрят по гърба (със специално украсена пръчка, наречена „сурвачка”) членовете на семейството. Сред това те сурвакат добитъка, домашните животни, всичко, което е „живина“ и изричат благопожелания за здраве, щастие и плодородие.

„Сурва весела година,
догодина по-весела.
Зелен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна,
живо-здраво догодина, до амина.“

След това домакините ги даряват с пари, плодове, орехи, сушени плодове и малки подаръци. Има сведения, че в по-далечно минало изпълнителите на обичая са били мъже, но с течение на времето, това се прехвърля към децата и то към най-малките.

Защо сурвачката се прави от дрян?

Сурвачката се прави от дрянова клонка или друго плодно дръвче. Народът ни вярва, че има магическа сила да предпазва от беди, да носи здраве и дълголетие. Обикновено се украсява с вълна, червени или разноцветни вълнени конци, наниз от пуканки, шипки, сушени плодове, сушени люти чушки, тиквени семки, гевреци и др. В определени краища закачат и монети.

От какви материали се прави сурвачката?

• Дрян – здраве, дълголетие и мъдрост – пъпките му са символ на младостта и жизнеността
• Червен конец – против уроки и за предпазване от болести
• Вълна – символ на женското начало, прогонва злите сили и болестите
• Люта чушка – символ на мъжкото начало
• Монети – здравина и богатство
• Пуканки, сушени плодове, шипки и др. – плодородие и изобилие

Дрян за здраве

Схващането за празника като начало на новата календарна година е родило и много гадания, свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството. Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се гледа как изгарят. Ако пъпката подскочи и пукне, човекът, на когото е наречена, ще бъде здрав и активен през годината. Ако остане да тлее, ще боледува.

В баницата за Васильовден се слагат дрянови пъпки, „наречени“ за всеки член от семейството, на домашните животни, градината, лозето, имота и само най-старата жена ги е наричала и помнела, после ги тълкувала.

На Нова година в много селища жените мият главите си с вода, в която са пуснали дрянови пъпки – за здрави и меки коси и против косопад.

На Младенци в Западна България младите хора чупят дрянови клончета, кичат с тях портите и гълтат по една дрянова пъпка за здраве.

На Гергьовден в някои места връзват на кръста си дрянови клонки или окичват с тях люлките на момите – за здраве.

Както на Гергьовден, така и на Еньовден всеки се провира между две израснали близо едно до друго дрянови дръвчета, чиито върхове са съединени и вързани с червен конец – за здраве.

Дрянът в народните поверия

В някои райони след сватбата невестата се отбулва с три дрянови пръчки, които после прибира и пази в сандъка си.

Роди ли жена близнаци, казват, че е яла „екиз дренки“.

Проходи ли дете, завеждат го до дряново дърво и го задяват с вейките му, че да има крака „здрави като дряна“. А за да се задоми, когато порасне, се раздава пита, върху която са забучени дрянови клонки.

В Дряново вярват, че охтичавите умират, „когато цъфне дрянът“.

В Шуменско за болен от лудост 40 жени за един ден изработват риза (от преденето на памука до ушиването) и лекуваният преспива с нея. На сутринта отнасят ризата в гората и я окачват на дряново дърво.

Обредни предмети от дрян

Дрянът се използва за направата на различни обредни предмети – хурката, която невестата получава като подарък от девера, тоягите, с които русалиите прогонват нечистите сили и извършват лечебни практики

Дървесината на дряна е много твърда, тежка, здрава и жилава. От дрян са правили най–здравите лъкове в древността, от него са правили най–звучните и омайно свирещи кавали и дървените части на гайдите.