Свети Харалампий и медът в народната обредност

Медът е едно от първите лекарства, които хората познават. Смесвали са го с отвара от билки и го пиели при най-различни болести. Вярвали, че той е надарен с тайнствена лечебна сила.

Медът присъства във всички важни ритуали

За здраве и късмет се правят погачи с мед и най-различни обредни хлябове.

Без мед не се кадят трапезите на Бъдни вечер, срещу Сурваки и Водици.

В сватбената обредност с мед се захранват новобрачните. Булката маже с мед (и масло) горния и долния праг на вратата на къщата, преди да влезе в новия си дом.

В родилните обичаи родилката също се захранва с мед.

В погребалните практики медена вода се излива върху мъртвите.

Пчелният мед и восъкът притежават магическа сила

От меда и восъка бягат всички болести и лоши духове и не стават магии. С тях се развалят уроки, премахват се влияния от „лоши очи” и „лоша среща”.

В миналото на някои места в страната са правили магически ритуали с мед, целящи да се прогонят злите духове, природните стихии и нещастието от домовете. За тази цел се оставяли съдове с мед на тавана. По този начин се омилостивяват злите демони. Когато съдът се постави, се нарича – „Сладък мед за късмет! Нека годината е мирна и с радост безспирна!“. Медът се подменя всяка година и наричането се прави наново.

Пчелният мед и восъкът се използват за жертвени блюда. Сам по себе си восъкът е жертва пред Бога, защото от него се правят вощениците, които палим в храма.

„Медът е използван за здраве и от царе, и от прости люде“

Медът служи за предпазване от зло – с медена вода ръсят местата, на които се смята, че болен от орама е нагазил самодивско игрище или е стъпил на самодивската трапеза.

Медена питка се меси при шарка и се поставя до болното дете – „по-лесно да му мине“. От нея се раздава на съседските деца за здраве, а едно залъче се заделя за Баба Шарка.

Чист пчелен мед („светен мед“), размит в малко „светена вода“, се използва за мазане на кели по лицето, брадавици, ухапано, рани, отоци, болно ухо.

Предпочитан за лечение е мед, осветен в църква или мед, престоял 40 дни след Св. Харалампий, когато му е четена молитва.

Св. Харалампий – „ключарят на болестите“

На 10 февруари православната църква почита свети великомъченик Харалампий, живял през II век, епископ на гр. Магнезия в Тесалия. Той бил преследван, съден и жестоко измъчван заради проповядването на християнската вяра. Светецът бил известен лечител и затова в народните представи на българите св. Харалампий е „заповедник“, „бей“ на всички болести и най-вече на чумата. Наричат празника Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Денят се смята за „аталия“ (лош).

Чумата в народните представи

На иконите му светецът е изобразен как бие чумата или как я държи вързана с верига. Народът определя чумата като стара, грозна, гърбава старица с дълги рошави коси и костеливи ръце. Облечена е във вехти и дрипави дрехи. Чумата се родила на Атанасовден и свободно се разхождала по земята, докато не дошъл св. Харалампий, който я заловил и оковал във вериги. Чумата носела тефтер със списък на жертвите си, дълъг шиш или коса, с която убивала набелязаните хора. Възможно било страшната болест да се яви като котка, куче, коза или мишка и да тропа по таваните. Тя се криела в чувалите с вълна и затова мъжете мушкали с ножовете в тях.

Идването на чумата се предхождало от продължителен вой на кучетата. За да се предпазят от нея, хората не изхвърляли смет пред вратата, а къщата ограждали с глогови тръни, пришивали скилидки чесън по забрадките на жените и ризите на мъжете. Обличали „чумава риза“, която трябвало да бъде изработена от девет жени вдовици.

Разпространено средство за предпазване от чумата било наличието на куче-съботник в къщата.

За предпазване от чумата се извършва обичаят „обредно заораване“ на селището. Селото заорават двама братя близнаци с волове близнаци и рало, направено от тях за една нощ от близнило брястово дърво. От същото дърво изработват хомота и жеглите на ралото. С така изработеното рало двамата братя близнаци изорават една бразда около селото, която ги пазела като магическа ограда и не пускала чумата да влезе в него.

Денят на светеца се почита, за да не се разсърди и да пусне чумата при хората

На този ден жените не вършат домакинска работа – предене, плетене, шиене, тъкане, не се пере, за да не влезе болестта в дома им. През деня не бива да се споменава думата чума. Затова хората ако говорят за нея я наричали Лелята, Медената и др., за да я умилостивят. Сутринта рано те измитат цялата къща и започват да месят обредния хляб, който е под формата на питки. Готовите питки се намазват с мед, който преди това е каден в църквата, и се раздават на близки и роднини.
Вечерта срещу празника под иконата на св. Харалампий се слага вода с мед. На сутринта домашните се измиват с водата, за да не боледуват от главоболие и да не ги хващат уроки, а медът се запазва за лекуване на циреи и пъпки.

Питки за здраве, „за здраве на лелята“

Рано сутринта жените омесват пресни питки – нечетен брой (един колак и три кравайчета) и ги носят заедно с паничка мед в църквата. След службата се връщат вкъщи и намазват питките с меда, мажат и челата на децата за здраве. Разчупват колака и раздават в съседните къщи из махалата с думите „На ти за чумино прощение“. Едно от медените кравайчета се оставя на тавана или на покрива на къщата за чумата, друго се дава на домашните животни, а третото се изяжда от децата „да са сладки като мед“.
Една от питките се набучва на плета – „да яде свети Харалампий“. Всеки на този ден трябва да хапне мед за здраве, а паничката с мед се пази за лек.

От осветения в църквата мед (на места престоява там 40 дни) се запазва за лек при шарка, циреи, обриви, ухобол, очебол. В Еленско този мед се пази до три години като лековит.

Св. Харалампи се счита за покровител на пчеларите, които на същия ден отбелязват своя професионален празник.