Благовещение е! Блага дума кажи – блага вест получи!

На 25 март православната църква празнува един от големите християнски празници – Благовещение. Денят, в който Дева Мария разбира благата вест, че ще роди непорочно заченат син, съобщена й от Архангел Гавриил.

Ангелът се явил при пресветата Дева и казал: „Радвай се, благодатна! Благословена си ти между жените!“ Смирената Дева се смутила от тия думи. Но ангелът продължил: „Не бой се, Мария, понеже ти намери благодат у Бога! И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син, и ще Го наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давид; и ще царува над дома Яковов навеки, и царството Му не ще има край.“ Пресвета Дева казала на ангела: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“ — Ангелът й отговорил: „Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.“

На този ден се почитат майките, чиято закрилница е Св. Богородица.

Народната пролет идва с Благовещение

Народът нарича празника Благовец и вярва, че този ден отбелязва събуждането на природата, готова да посрещне лятото. За предците ни Благовещение бил голям празник и го наричали „половин Великден“, защото се пада на половината на Великите постиНа този ден цялата земя празнува – и природата, и хората. Благата вест пълни душите на всички с надежда за спасението на човечеството и праведен живот. Вярва се, че на този ден се завръщат прелетните птици, идва и кукувицата и носи благата вест, че пролетта е настъпила. Завръщат се от своите жилища накрай света самодиви, самовили и „различни други дихания“ и започват своите игри.

„Кукувица кука на зелена бука“

На този ден пристига кукувицата, а с нея и пролетта. По стара традиция всеки трябва да излезе от дома си сит и с пара в джоба, та ако го закука кукувица, през цялата година да е сит и богат.

Ако го закука, докато работи, значи, че през цялото лято работата ще му спори. Ако стои и мързелува, така ще му мине и лятото – няма да му се работи и няма да му спори.

Не се спи до късно. Който чуе кукувицата в леглото, ще се разболее или ще изпусне късмета

Когато чуят първата кукувица, жените в Родопите завързват единия край на забрадките си, а след три дни го отвързват и гледат какво има в него. Ако има зеленки, тревичка, това е добър знак, че ще бъдат здрави.

Повечето обредни песни са свързани с вестта, че малката пролетна птица се е появила. В песните кукувицата е кацнала ту насред село, ту в нечий двор, ту накрай селото или на брега на езеро. Кукувицата пее само до Еньовден или Петровден, после замлъква.

А момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.

„Кукувица кука
на зелена бука,
кука и нарича
кой какво обича:

На момите — цвете
и китка в ръцете.
На момци щастливи —
булки работливи.
На булки честити —
деца на гърдите.
На стопани — здраве
и ръце корави.
На старците — внуци
по цели билюци! „

Ритуално метене

В навечерието на Благовец се прави пролетно почистване на къщите и дворовете. Стопанката и младите жени в къщата измитат двора, хармана – там, където се вършее житото, и събират боклука на едно място. Всичко старо, счупено, скъсано и негодно за ползване се изхвърля, за да се освободи място за новото, здравото, хубавото. С непотребните вещи се палят ритуално огньове – както изгаря ненужното, така да изгори и лошотията.

„Бягайте змии и гущери, че Благовец е дошъл“

По Благовец, с идването на пролетта змиите и гущерите излизали „от своите пещери, при своя цар“ – от дупките, в които са прекарали зимата. Прави се обредно гонене на змии, влечуги и бълхи. Жените обикалят къщата, вдигат ритуален шум като дрънкат с машата или огрибката по тенекия и наричат: “Бягайте змии, гущери, бълхи и жаби, че Дядо Благовец идва с железния топуз!”.

Обредният огън

И на Благовец главен елемент в обичаите е огънят, с неговата очистителна сила. В дворовете палят огньове и ги прескачат, като викат: „Бежте, зъми и гущери, че ви огън гони!“ Огънят се прескача от всички и по възможност – опърлят краката, за да не ги хапят змиите.

Босилек за здраве и любов

На днешния ден ако се убие змия, трябва да и се откъсне главата, да се посади босилек в нея и после да се зарови в земята. Босилекът, който ще поникне, се смята за много лековит и с него могат да се правят дори магии за любов. Ако ерген подари на някоя мома китка от този босилек, тя ще загуби ума си от любов по него.
На Благовец се отнася босилек в църквата и след като го опее свещеник, го запазват за лек срещу главоболие и се кичат с него за здраве.

Благ ден

Добрите и благи думи, изречени на този ден, имат магическо въздействие – те сближават хората. Това е най-красивото послание на празника. Затова хората се поздравяват с празника и си пожелават хубав ден, за да бъде благодатна годината.

Вярвало се, че на Благовец и най-силната отрова губи своята сила.

Народното название на празника (Благовец – благо, сладко) е в основата на вярването, че всяка рана на този ден зараства по-бързо. Затова , „за да не ги боли“, пробиват ушите на момиченцата за обици, дамгосват (бележат) и правят резки по ушите на агнета и ярета , за да ги разпознават по-лесно.

На Благовец ритуално се засаждат първите зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са „благи“, „плашат“ овошките, които не дават плод, защото засаденото на този ден винаги се прихваща и дава добра реколтата.

Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед.

Жените копаят лехи и садят цветя, за да порастат ароматни и красиви.

Да се хванем за зелено

По традиция на Благовец всеки трябва „да се хване за зелено“ , да се хапне коприва, лапад, киселец, за да потече в тялото на човека „нова кръв“. На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител – домашния дух. Други характерни ястия за софрата на Благовец са рибник, лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен.

Завръщането на Самодивите

Празникът Благовец има и друг смисъл – тайнствен и магичен. Самодивите, които са презимували на тайно място накрай света, се завръщат. И ако някой навлезе в техните територии и наруши спокойствието им, самодивите го отвличат и човекът не се завръща към земния си живот. Опасно е за момите и момците. Младите девойки ходят за вода на извори и кладенци, а там често е свърталище на самодиви. Овчарите пък, които огласят полята с медните си кавали, често стават жертва на някоя самодива, която, влюбена в песента му, кара овчаря да свири до премала и му изпива силите. Затова на Благовец има строги забрани на този ден. Момците да не подхващат рало на този ден, а момите да не предат и тъкат.
Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Всички вярват, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат.