Аромат на лавандула и още нещо  

Лавандулата е растение с вековна история и с един от най-разпознаваемите аромати сред маслодайните земеделски култури.

Видът има няколко разновидности, като най-важните са L. augustifolia, L. stoechas и L. spica. Лавандуловото масло се получава от L. augustifolia.

Родина на лавандулата е Средиземноморието. Древните гърци и римляни горели стръкове лавандула за дезинфекциране на къщите си.

През XVII и XVIII лавандулата била модно увлечение в Западна Европа сред знатните дами, които непрестанно се пръскали с лавандулова есенция, за да се предпазят от неприятни миризми и припадъци (произходът на името лавандула е латински и в оригиналната си форма е “lavare” – да се измие).

Френския химик Рене-Морис Гатфосе, наричан още „Бащата на ароматерапията“, открива лечебните свойства на лавандулата. През 1920 г. Гатефосе, който посвещава живота си на проучвания за лечебните свойства на есенциалните масла, претърпява инцидент в лабораторията си по време на провеждане на свой опит. Той изгаря ръката си и „случайно“ я пъха в най-близката студена течност, която се оказва лавандулово масло. Бил изумен колко бързо преминала болката и кожата била излекувана, без да се появят мехури.

Разпространение на лавандулата

Днес лавандулата е разпространена в района на Средиземно море – Южна Франция, Алпите, Италия, Северна Африка, Източна Испания, Балкански полуостров, Черноморски басейн, Австралия, САЩ, Великобритания.

У нас е внесена през 1907 година от Франция, като първоначално се отглежда в опитно поле край град Казанлък. Оттогава до днес отглеждането й се е разпространило в цяла България. Най-често се среща в Казанлъшката и Карловската котловини, както и в други райони на страната ни до 1000 метра надморска височина.

Устройство на лавандулата

Лавандулата е многогодишен силно разклонен полухраст от семейство Устноцветни с височина 30-100 см. Кореновата система е добре развита, силно разклонена и достига на дълбочина до 4 метра. Това определя нейното противоерозионно действие.

Лавандулата расте като туфа, с многобройни изправени и разклонени стъбла. Листата са срещуположни, продълговато линейни, кожести, с подвид ръб, покрити с власинки. По-старите са зелени и от долната си повърхност са покрити с жлезисти трихоми. Те не опадват през зимата.

Цветовете са много малки, със синьовиолетово оцветяване и образуващи класовидни съцветия. В самото съцветие са разположени под формата на пръстенчета. Представляват двуустни фунийки с четири тичинки. Цветоносните стъбла в една туфа лавандула могат да достигнат до 1000 на брой.

Плодчетата са съставени от 4 тъмнокафяви лъскави орехчета с продълговато овална форма. . Не са от значение за размножаването на билката. То се осъществява чрез резници.

Кои са главните съставки на лавандулата?

Лавандулата съдържа много ценни съставки. Сред най-важните от тях е етеричното масло 1-3% (главна съставка е линалилацетатът 30-55%, който придава характерния аромат), което откриваме в цветовете на растението. Именно то се използва в парфюмерията и за придаване на аромат на редица козметични средства – сапуни, душ гелове, шампоани, масажни масла и още много.

Освен етерично масло в лавандулата се съдържат танини (до 12%), захари, горчиви вещества, органични киселини, минерални соли, витамини, кумарини, антоциани, восъци и др.

Защо лавадулата е толкова широко използвана?

• Лавандулата помага при безсъние
• Лавандулата лекува мигрени и главоболия
• Лавандулата лекува кожни възпаления, включително акне
• Лавандулата е полезна при изгаряния
• Лавандулата се бори с инфекции и болести
• Лавандулата успокоява стомашни проблеми и болки и подпомага храносмилането
• Лавандулата подпомага сърцето и работата на сърдечно-съдовата система
• Лавандулата понижава кръвното налягане
• Лавандулата помага за прогонване на насекомите
• Лавандулата подпомага пчелите в медосъбирането

Под какви форми да използваме лавандулата?

Етерично масло от лавандула

Лавандуловото масло е едно от първите етерични масла, използвани в съвременната ароматерапия като антисептично средство, успокояващо процеса на зарастване на раните, изгарянията и кожните раздразнения.

Лавандуловото масло е ефикасно при ужилвания от насекоми, слънчеви изгаряния, всички видове акне, екземи, кожни възпаления, дерматози, пърхот и косопад, гъбички, влагалищни гъбички, лишеи и въшки.

Разтрито внимателно в областта на слепоочията, лавандуловото масло ефективно облекчава главоболието.

Лавандулова вода

Благодарение на антибактериалното си действие, лавандуловата вода не само почиства външно кожата, но има и детоксикиращо действие. При кожа, склонна към акне, лавандуловата вода помага за отпушване на порите и предотвратява появата на петна и белези.

Лавандуловата вода не само е полезна за кожата, тя спомага за грижата за скалпа, особено при пърхот и раздразнен скалп.

Лавандуловата вода е и естествен антидепресант. Напръскайте няколко капки върху възглавницата за по-пълноценен сън.

Лавандуловата вода е естествен репелент срещу мухи и комари, както и срещу молци по дрехите.

Лавандуловата вода може да се използва и като освежител за въздух или спрей за мебели.

Лавандулов спирт

Лавандуловият спирт се използва само и единствено външно и помага за облекчение на болки в ставите и мускулите, при простудни заболявания, мигрена. Прилага се 1-2 пъти на ден с памук или памучен тампон.

Пудра от лавандула

Лавандулово брашно или пудра се произвежда от изсушен цвят или стрък на лавандула. Пудрата с лавандула е средство за успокояване на мазна кожа, грижа против акне, премахва пърхота. Може да бъде добавена в сладкарски изделия.

Изсушен цвят лавандула

За приготвяне на домашен чай, бани, инхалации, лапи или различни видове извлеци. Красивите и ароматни цветове лавандула могат да декорират и освежат дома и работното място. Подходящи са за направата и на ароматни билкови възглавнички за спокоен и пълноценен сън. Изсушените клончета могат да се използват като ефективно средство за прогонване на молци от шкафове и гардероби.

Приложение на лавандулата в домашната козметиката

Балсам за суха кожа на цялото тяло

Народната фитокозметика предлага следната рецепта за успокояване на възпалена и подхранване на суха кожа: шепа лавандулови цветчета се натъпкват в стъклена бутилка, долива се със зехтин и престоява 3 денонощия. След това сместа се прецежда и налива в тъмна стъклена бутилка с плътна запушалка. Съхранява се на тъмно и хладно място. С този лавандулов балсам се обтрива кожата на цялото тяло.

Парна баня за уморена кожа на лицето

При бледа и вяла кожа се прави парна баня на лицето със следната билкова смес: по равни части (1 чаена лъжичка) лавандула, маточина и камфора се изсипват в широк метален съд с около 5 литра вода и се оставя да заври. Лицето се надвесва над съда, като главата се покрива с кърпа, за да не се разсейват изпаренията от врящите билки. Продължителността на парната баня е 10-15 минути, след което лицето се измива със студена вода и натрива с билков лосион.