Бръшлянът – символ на плодородие, живителна сила и безсмъртие

Всички знаем това растение, виждали сме го навсякъде – в гората, в парка, катерещо се по дървета, огради и сгради. Има нещо идилично при вида на къща, обвита от горе до долу с тъмнозелените листа на бръшляна.

За да расте, бръшлянът трябва да се придържа за нещо, за да се катери. Кое друго растение по-добре от бръшляна може да предаде идеята, че същото е и при хората – трябва ни опора в израстването ни.

Какво символизира бръшлянът?

За народа ни бръшлянът означава плодородие, живителна сила и безсмъртие. През целия празничен цикъл от Игнажден до Ивановден той присъства в обредните ритуали.

Бръшлянът е особено лековит, когато расте по църкви и манастири. Като лечебно растение се пие отвара от неговите листа и клонки. При ревматизъм те се налагат върху болното място. Вярвало се, че чай от бръшлян помага при безплодие.

Бръшлянът  се носи като амулет  – от клончета бръшлян се правят малки кръстчета, които се носят на гърдите или се слагат на вратите на дома и обора, за да предпазва от болести и зловредни влияния.

Като символ на дълголетие листата на бръшляна украсяват сватбеното знаме в Югозападна България и бъклицата за калесване, от него се плете и венчето на невестата.

В Пиринско бръшлянът е смятан за „юдинско растение“, защото расте по скали, където се крият юдите. Когато човек го бере, за да се откупи от тях, трябва да остави конец, стотинка или трохи от хляб. В противен случай този, който носи бръшляна ще го сполети беда. Това е особено важно да се спазва, когато се бере бръшлян за венеца на невестата или сватбеното знаме.

От бръншлян и коприва се прави венец, през който на Гергьовден цръкват мляко и го заключват с катинар против магии.

По листата на бръшляна се гадае за здраве и живот на Бъдни вечер, Йордановден или на Еньовден

Бръшлянът символизира здраве и дълголетие, затова и предсказанията, които се правят с него, са за тях.

Листата от бръшляна от трапезата на Бъдни вечер, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще бъде здрав през годината.

Празничният обичай „Бръшленкьо“

„Бръшленкьо“ е зимен празничен обичай във Врачанския край, свързан с моминското ладуване, с традиционните новогодишни гадания за здраве, плодородие и женитба.

Рано сутрин, още преди изгрева на слънцето, се събирали на групи от отделните махали и тръгвали из горите, за да берат листа от бръшлян и дрянови клонки. Веселият им смях, шегите и закачките се чували надалеч. Момите се прибирали с надежда за щастлива година и вяра, че ще бъдат жилави и здрави всички от семействата им, като бръшляна, който ще отнесат по домовете си заедно със свежестта на планинския въздух.

„Завил се е зелен бръшлен –
бръшленкьо ле, мили брайно,                                                         
низ усое, низ присое,
па се бръшлен провикнуе:
– Берете ме, малки моми,
малки моми и невести,
та ме вийте на борина,
на борина, на босиляк,
на босиляк червен конец;
топете ме в бело котле,
в бело котле, в бистра вода.“

Привечер в дома на най-личната мома, девойките се събирали около огнището и сред закачки и любовни песни, кичели бръшлянови китки. Около дрянови пръчки прикрепяли с червен вълнен конец лист по лист и ги наричали: за къщата, за майка, за баща, за баба и дядо, за либето. Всяка мома привързвала към своята си китка пръстен, гривна или цветно конче и я потапяла в  котел с „мълчана вода“, което е поставено върху разпилени овесени зърна, та  да е плодовита годината. Така подредена синията с котела изнасяли на двора и около нея момите се хващали на  хоро.

Към младите момичета се присъединявали и ергените. Хващали се ерген до мома, усмивки грейвали върху лицата им, преплитали се ръце, разменяли се закачливи погледи. До късна вечер припявали моми и ергени. После се спускала нощта и всички се разотивали по домовете си.

На другата сутрин, недочакали зората, момите и ергените отново се събирали около котела. И отново пеели, а смехът и веселите им закачки се носели над селото и събуждали стопаните му.

Надежди за спорна и здрава година и  младежки копнежи за женитба, за свой дом и своя челяд, светели в очите на младите момичета, докато разлиствали лист по лист бръшляновите китки и гадаели по здравината им за своето здраве и за здравето на близките си. Наредени около софрата, наричали на пръстените си какви ще бъдат бъдещите им женихи.

Накрая на празника лягали да спят с тази надежда и копнежи и да чакат в сънищата си желания момък.

Бръшлянът присъства и в погребалната обредност

С китка от бръшлян се ходи на гроб, която се оставя при главата, а при помени венче от бръшлян се поставя върху обредното жито.

Според народните вярвания бръшлянът е едно от растенията, които св. Богородица е проклела и затова не дава плодове, които се ядат.