Черен оман – „лечителят на костите“
Черният оман се смята за „лечител на костите“. Гръцкият лекар Диоскурид през I в. от н. е. е нарекъл растението „Symphytum“ от „symphein“, което означава „страствам, обединявам, свързвам“, защото билката спомага за зарастването на счупени кости. Именно заради това си свойство билката е известна и с името „зарасличе“. Наричат я още чернокос, чер корен, чер омън, мазен корен, страстник, див тютюн.
Черният оман – Symphytum oficinalis принадлежи към семейство Граповолистни. Расте из влажните места, покрай реките, храсталаците и гористите места из цяла България. На височина достига 1 м и има разклонени месести стъбла с дълги листа с груби власинки.
От май до октомври в горните листни пазви се развиват петолъчни синьолилави или бели цветове, които са разположени като верига от камбанки с отвора към земята.
Най-важната част на черния оман е под земята
- Корените отвън са черни, отвътре слузести, меки и с цвят на бяла лилия
- Корените на черния оман съдържат алантоин – вещество, което стимулира възстановяването на тъканите
- Използват се корените на 2-годишни или 3-годишни растения
- Корените се вадят през октомври или март след като растението е почти изсъхнало в надземната си част, защото тогава съдържанието им на алантоин, който подпомага излекуването на рани, е най-високо – до 3%
- Основно правило за събиране на корени от е да се оставят 30-50 % от растенията в находището за неговото възстановяване, както и оставяне на период на покой (поне 2-3 години), за да го има и след нас
Черен оман, посаден в градина с други култури предпазва почвата от преизсушаване и развитие на плевели около културите.
Силата на черния оман
Билката е традиционен лек срещу навяхване, изкълчване, разтежение, контузия, оток.
- Черният оман има противовъзпалително и болкоуспокояващо действие, като намалява отока и възстановява подвижността в рамките на няколко минути
- Черният оман отпуска болезнено стегнати мускулни групи; усилва съкращенията на мускулите на стомаха и на матката
- Билката понижава кръвното налягане, стимулира дишането и повишава тонуса
- Притежава противотуморно действие
- Има противомикробен ефект
- Използва се при заболяване на дихателните пътища
- Използва се като кръвоспиращо средство при кръвоизливи
- Мехлемът от черен оман облекчава тендовагинит и бурсит, панарициум, циреи, напукани пети, флебит и болезнени белези
Поради съдържащите се в черния оман следи от токсичните за черния дроб пиролизидни алкалоиди, той не бива да се прилага по време на бременност, кърмене и при деца до 2-годишна възраст!
Черният оман в народната медицина
Отвара от черен оман
25 г нарязани на ситно корени се варят с 250 мл вода на бавен огън за 10 минути. Течността се оставя да престои 30 минути и после се прецежда. Използва се за компреси или частична баня.
Мехлем от черен оман
100 гр почистени и нарязани на ситно пресни корени от билката се заливат с 500 мл студенопресован зехтин и се загряват 30 минути при максимум 70 °C като се бърка непрекъснато. Мазнината с извлека се прецежда и и се сипва отново в тенджера. Добавя се 50 г пчелен восък и се оставя да се разтопи. Налейте мехлема в кутийки и щом се охлади, затворете с капачета. Мехлемът е с трайност 1 година.
Тинктура от черен оман
Една чаша от бяло стъкло се напълва с почистени и раздробени пресни корени от билката. Налива се до ръба на чашата 45% алкохол. Така престоява 4 седмици, като редовно се разклаща. След това получената тъмнокафява тинктура се сипва в тъмни шишета с капкомер. Тинктурата се прилага само външно за разтривки и компреси.
Компрес с каша от черен оман
Пресни корени се почистват, настъргват се на ситно и се разстилат върху кърпа. Компресът се слага върху засегнатото място и така да престои цяла нощ.
Кои са другите най-популярни билки за лечение на спортни травми и охлузвания, прочетете тук
Интересни Факти
Коя е на-важната част на черния оман?
Най-важната част на черния оман е коренът.
Какво съдържат корените на черния оман?
Корените на черния оман съдържат алантоин.
Кога се вадят корените на черния оман?
Корените се вадят през октомври или март след като растението е почти изсъхнало в надземната си част.