Еньовден – тайнственият празник на Слънцето, билките и водата
Еньовден е денят, по време на който окъпването в ранната утринна роса и набиранeто на китка билки, носи здраве и успешно преодоляване на всички болести.
Нощта преди празника се характeризира с най-голямото тайнство според народните вярвания – звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила.
Почит към слънцето
Въпреки, че лятото е в разгара си, хората казват, че на този ден Еньо си намята кожуха и отива за сняг. Това е така, защото след този ден, най-дългият през годината (лятното слънцестоене), дните започват да намаляват.
Според старите вярвания сутринта на 24 юни Слънцето трепти, „играе“ и който го види, ще е здрав през годината. То спира да си почине и се окъпва в живата вода. Затова в нощта срещу празника водата придобива магическа сила. В нощта преди празника не се пие вода и не се налива, а в празничния ден не се и пере. Когато слънцето залезе, от чист сладък извор се налива „мълчана“ вода (налива се при пълна тишина, за да не се оскверни от човешкия глас) и се носи у дома. Жените я използват за гадаене и лечение.
Друго поверие гласи, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
Събиране на лековити билки
В нощта срещу Еньовден, наричан още Билобер, Яновден, Летни Свети Иван, Иван Бильобер, Билбер Еньо, билките придобиват голяма магическа и целебна сила, защото са събрали досега цялата мощ на Слънцето, която изчезва с изгрева му. Затова според преданията рано преди изгрев-слънце самодиви, лечителки и знахари обикалят из полята и берат билки, които след това използват за лекуването на различните болести. А болестите са много и поради тази причина и набраните билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.
Първата набрана билка е еньовчето, от което се сплитат венци, завързани с червен конец. Жените правят толкова китки, колкото са членовете на семейството. Наричат ги поименно, оставят ги да пренощуват под звездите и сутринта гадаят за здраве. След това окачват еньовските китки на различни места в къщата и ги използват през цялата година за лечение – кадят болните с тях, къпят ги с вода, в която са киснали преди това билките.
С една част от набраните лековити треви вият голям венец и всички се провират през него, за да са здрави.
Кои билки се берат на Еньовден?
Лечебните треви, които неизменно присъстват в еньовския венец, са:
- Аир (блатна тръстика)
- Акация
- Анасон
- Босилек – наричан още ангелско цвете
- Бреза
- Брош
- Бъз
- Бял оман
- Бял равнец – направен на венец се слага при болен човек за един ден, после се хвърля в реката, за да отнесе болестта
- Великденче
- Волски език
- Вратига – служи за пропъждане на злите сили
- Горски енчец
- Гръмотрън – може да раздели мома от залюбил я змей
- Дилянка
- Джоджен
- Дяволска уста
- Еньовче
- Живовляк
- Жълт кантарион
- Зимзелен
- Змийско мляко
- Зърнастец
- Иглика
- Изтравниче – ползва се при баене срещу болести и безсъние.
- Имел
- Камшик (камшиче)
- Кисел трън
- Кокоша билка (птиче жито)
- Комунига – билка разгонка, употребявана често от врачките
- Коприва
- Кръвен здравец
- Лавандула
- Лазаркиня
- Лайка
- Липа (липов цвят)
- Листа от малини
- Лопен
- Любиче (трицветна или миризлива теменуга) – мома, която го носи зашито в дрехата си, ще бъде обичана от всички
- Майчин лист (сена)
- Маслодайна роза
- Маточина
- Мащерка
- Мента
- Мечо грозде
- Невен
- Овчарска торбичка
- Омайниче – тези момци, които са пили отвара от него, полудяват от любов по момите.
- Пелин – правят се метли и с тях се мете къщата, за да се изгонят злите духове. Стрък от него се носи в пазвата срещу магии.
- Перуника – венец от перуника , носен от някоя девойка, или цветчета от нея, вплетени в друг венец, също помагат тя да бъде харесвана.
- Плавун
- Подбел
- Полски хвощ
- Радика
- Разковниче
- Ранилист
- Резене
- Розмарин
- Росенът е една от най-магическите билки. Тя е любима на русалките, самодивите и самовилите – предпазва от злото и лекува много болести.
- Росопас
- Ружа
- Салвия
- Самобойка (бабичева трева)
- Седефче – наричано дяволското цвете, защото е с много силна неприятна миризма и от нея бяга и дяволът.
- Сладник
- Слез
- Тинтява
- Турта
- Хвойна
- Цариче
- Цикория (синя жлъчка) – според народната вяра растенията, които имат син цвят, са закачени от синята дреха на Света Богородица.
- Червен кантарион
- Червено подъбиче
- Черен оман
- Черен трън
- Чубрица
- Шибой
Обичаят „Еньова буля“
И на този празник жените гадаят за здраве и женитба, за плодородие. Много разпространен е обичаят „Еньова буля“, който се използват основно за гадаене. На момите се гадае за здраве и женитба, а на останалите – дали ще са здрави през годината и дали тя ще е плодородна.
„Булята“ е малко момиче, до 7-годишно, последно на майка, изтърсак. Обличат го с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Четири моми носят „булята“ из селото, по нивите и градините, чешмите и кладенците. Пеят ритуални песни и молят св. Еньо за здраве и плодородие. След обиколката и напяванията връщат „булята“ в къщата, където са я облекли.
Още от предишната вечер момите са оставили да пренощуват под звездите своите китки, натопени в менче с вода. Девойките започват да припяват коя мома за какъв момък ще се ожени, а през това време „булята“ вади една по една китките. Накрая измиват лицето на „булята“ с мълчана вода, обличат на момиченцето нови дрехи и я връщат у дома на майка и.
Гадания и магии на Еньовден
Според народните вярвания, празникът на лятното слънцестоене е много подходящ за гадания и магии. Вярва се, че в нощта срещу 24 юни жените магьосници обикалят чуждите ниви и „грабят“ или „мамят“ плодородието от нивите. Бродницата, наречена „житомамница“ отивала на чужда добра нива, събличала се гола, връзвала на нозете си една престилка и минавайки през нивата обирала росата, която после изцеждала в своята си нива. Или пък взема един сърп и жъне житото на кръст от единия край на нивата до другия. При газене или обикаляне на нивата, бродницата говори:
– „Добър вечер, Дядо Еньо! Що не ме питаш, защо съм дошла?“
Вярва се, че стръковете се навеждали тогава и се „покланяли“. Само Царят на нивата оставал прав. Тогава магьосницата го откъсвала и го занасяла в своята нива или в нивата на този, който и е поръчал. По този начин плодородието си тръгвало заедно с Царя.
Разбира се, имало и ритуали, с които хората се предпазвали от такива „мамници“. Стопанинът ожънвал нивата си сам преди празника в четирите и краища или по средата и така магьосницата мислела, че тази нива вече е обрана.