Глухарчето – „елексирът на живота“

Глухарчето – „елексирът на живота“
6123 Преглеждания
Източник Снимка: Pixabay

Глухарчето – жълтото цветче, което се превръща в ефирно бяло облаче…

В България глухарчето още се нарича радика, жълтурче, попадийка, млечна пръчка, масно цвете, полска салата, фенерино цвете. Много хора го смятат за досаден бурен, но всъщност глухарчето е много полезна билка, дар от природата.

Глухарчето е едно от малкото растения, които започват да цъфтят в ранна пролет и продължават цъфтежа си до късна есен. Още щом снегът си отиде, глухарчето си пробива път.

Глухарчето (Taraxacum officinale) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни, разпространено по цял свят, с изключение на Арктика.

От глухарчето се приготвят салати, сладка, целебно вино, може и да се консервира. Листата му се събират преди цъфтежа, корените през пролетта или есента, а стъблата по време на цъфтежа.

Лечебните свойства на глухарчето

Глухарчето е най-богатият източник на растителен бетакаротин – един от най-мощните антиоксиданти и имуностимулатори.

Глухарчето е третият продукт по съдържание на витамин А. Една чаша от листата на глухарчето осигурява 112% от необходимото дневно количество витамин А и 535% от дневната доза витамин К.

Глухарчето помага в лечението на пикочно-каменна болест и жлъчно-каменна болест. Горчивите вещества стимулират разрушаването на пясъка в пикочния мехур и бъбреците.

Листата на глухарчето се използват за стимулиране на апетита.

Глухарчето има успокояващ и лек седативен ефект, намалява кръвната захар и регулира отделянето на инсулин, т. е регулира функционирането на задстомашната жлеза.

Глухарчето се използва като общоукрепващо средство. Отварата и сокът от глухарче помагат на човек да възстанови силите си и да се справи с пролетната умора.

Глухарчето подобрява обмяната на веществата и извежда отровите от организма, които са вследствие на безконтролното използване на лекарства.

Глухарчето е ефективно кръвопречистващо средство, но и кръвотворно средство, защото активира образуването на левкоцити. Затова се използва в комплексното лечение на лимфните възли, отравяния и злокачествени тумори.

Глухарчето е полезно за нервната система – то я стимулира и тонизира, помага при изтощение и нервно пренапрежение.

Глухарчето лекува ставите и заздравява раните.

Масло от корени на глухарче

Смлените корени престояват на топло в зехтин или слънчогледово олио, смесени в съотношение 1:4, две седмици. С получения маслен извлек се мажат изгаряния и поразени и болни места на кожата.

При акне една препълнена чаена лъжичка корени от глухарче се накисва за 12 часа в 1/2 литър студена вода. След това студеният извлек се загрява, корените се прецеждат и чаят, разделен на две равни части, се изпива на глътки половин час преди и половин час след закуска.

Сок от глухарче – тонизиращо и укрепващо средство

Сокът се извлича от цялото растение и е най-лечебен през май и юни. Всички части се накисват предварително в студена и подсолена вода за 30 минути, за да се притъпи горчивият вкус. Сокът се получава като частите на глухарчето се счукат или смелят и получената течност се разрежда с малко вода.

С пресният сок се намазват мазоли, брадавици, пигментни петна и лунички.

Сокът от глухарче се препоръчва при безсъние – приема се една супена лъжица преди ядене, разреден с плодов сок.

Пресният сок от глухарче помага при анемия, слабост, цистит, глисти, алергични болести, трескави състояния.

За лечение на болестите на пикочния мехур, бъбреците и черния дроб, сокът се разрежда с вода в съотношение 1:1

Сокът помага за пречистването на организма при отравяни, премахва отоците, отстранява болките в ставите, помага при подагра и ревматизъм, нормализира кръвната захар.

Сироп (мед) от цветове на глухарче

Четири шепи цветове на глухарче се заливат с един литър студена вода. Сместа се кипва. След като поври малко, съдът със сместа се отстранява от огъня и се оставя да престои една нощ. На следващия ден сместа се прецежда с цедка, като цветовете се изстискват добре. Към сиропа се добавя един килограм захар и половин лимон, нарязан на филийки. Съдът със сиропа се слага на котлона и се оставя да заври на бавен огън без капак. Така течността се изпарява, без да ври. Сиропът се оставя 1-2 пъти да изстива и отново се слага на огъня. Сиропът не трябва да бъде нито много гъст, нито много рядък.

Вино от цветове на глухарче

Необходими продукти:

  • цветчета глухарчета – 2 ч.ч. препълнени
  • вода – 2.5 литра
  • захар – 700 грама
  • стафиди – 300 грама
  • лимони – 2 броя
  • портокали – 2 броя
  • кората на 1 ябълка
  • карамфил – 3 броя
  • суха мая – 1 брой

Начин на приготвяне:

  • Набраните цветове от глухарче се почистват от зелените дръжки.
  • Кипва се вода в тенджера и се слягат цветчетата в нея. След 5 минути се отстранява от огъня и се оставя да престои за едно денонощие на хладно. Течността се прецежда в по-голям съд. Получената отвара се слага на котлона и след като течността заври, се прибавя захарта.
  • Стафидите се смилат на ситно. Добавят се заедно с кората на цитрусовите плодове, обелената кора от ябълката и карамфила. Вари се 25 минути. Течността се оставя да се охлади и се прецежда.
  • Маята се активира в малко топла вода. Прибавя се към течността, като се внимава температурата им да е еднаква.
  • Лимоните и портокалите се изцеждат и се добавя сокът им.
  • Всичко се разбърква и пресипва в чисти и сухи бутилки. Отгоре се поставя марличка, прикрепена с ластик. Оставят се на сенчесто и хладно място, за да ферментира за 3 дни.
  • След като виното от глухарчета е готово, бутилките се съхраняват плътно затворени.
  • Колкото повече време престоява, толкова по-бистър и прозрачен ще стане цветът на виното.

Сокът и виното, приготвени от глухарче, тонизират организма, зареждат със сили, повдигат духа и премахват стреса, умората и депресията, успокояват централната нервна система.

 

 


Ключови думи към статията

  • вино
  • глухарче
  • мед
  • сироп
  • сок

Още статии в категория Билките в България


Свързани категории

Билките в България | Енциклопедия

attribution

Светла Дончева

Те са най-голямото богатство на България, те са нашето лековито злато, златните ни мини. Ползването на билки по българските земи има народни традиции от векове. Още в древни времена хората са търсели начини да се спасят от тежки болести и зли духове. Още тогава започнали да говорят за вълшебните сили на някои растения да даряват здраве, за разковничета и целебни билки. Тези лековити растения народът с обич назовал с хубавата старобългарска дума БИЛЕ или БИЛКА, а хората, които лекували с билки – знахар-билкар.

Дори в нашите народни песни се пее за омайни билета, брани по изгрев от млади моми и момци. И до днес нашият народ обича и тачи цветята и растенията на България, които са неразривно свързани с неговите поверия и обичаи.

Оценка star star star star star
Абонирайте се за нашия седмичен бюлетин, за да получавате новите публикации във вашата пощенска кутия