Игнажден и магьосническите билки

Игнатий е раннохристиянски светец и още като дете Исус Христос го посочва на апостолите като пример за смирение. Заради твърдата му вяра е осъден от император Траян да бъде разкъсан от диви зверове. Св. Игнат се почита заедно със светците – покровители на децата и господари на болестите. В народната култура празникът му Игнажден се чества на 20 декември и е в близост с един от най-важните моменти в годишния ход на слънцето – зимното слънцестоене. Това определя начало на новата година и коледните празници.

Обреди и наричания за лек

На много места срещу Игнажден е първата кадена вечеря, за която се приготвят само постни ястия. Суровото жито, орехите, пепелта от прекадяването, както и недогорялата свещ се запазват за лек

Приготвят се специални обредни хлябове. От втасалото тесто всяка жена отделя малко за дар със зъбците на дарака и нарича „Това е за кадията“(има се предвид за всички болести). От тестото се прави колаче, което се оставя да изсъхне и се използва за лек. При главоболие, при бодежи и сърцебол малко парченце от колачето се слага в чист мед, който е останал от Бъдни вечер и се дава на болния да го изяде.

За да се прогони злото, от същото тесто се откъсва малко и се прави кръст на греда от къщата.

От тестото, което е останало се прави общ хляб, който се кади и яде за здраве и берекет.

Забрани, свързани с Игнажден

На Игнажден не се пере, за да не се разболее човекът, чиито дрехи са прани.

Срещу празника не бива да се събират мъж и жена, защото ако се зачене дете, то ще се роди с физически недостатък.

Обичаят „полазване“

Вярва се, че от това кой пръв ще влезе в дома, зависи какъв ще бъде животът на семейството в тази къща. Затова този, който влезе пръв (полазникът) извършва редица обредни действия. Преди да влезе в къщата, взема от дръвника пръчка от плодно или дъбово дърво и с нея разравя огнището и нарича за плодородие хора и животни –  „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета …)“. Полазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време „да мъти“, за да седят и мътят квачките през годината. Стопаните на къщата посипват влезлия с пшеница, орехи и сушени плодове и го даряват.

Ритуали за предпазване от свръхестествени същества

Дедите ни са вярвали, че по Игнажден се появяват различни свръхестествени същества, които правят бели на хората. И за да се предпазят от тях, сутринта жените посипват около къщата с каденото жито и пепелта от предната вечер.

За да няма бълхи през лятото, преди изгрев слънце изчистват комините и хвърлят саждите на двора или някъде на кръстопът.

Обичаи за здраве

За да са здрави през годината, хората се удрят с пръчка от дрян или друго плодно дърво.

При обичая „вардене квас“ моми и жени се събират вечерта преди Игнажден и първата и последната мома замесват тесто с гръб към нощвите, в което баби са сложили магьоснически билки. Тестото се оставя в единия ъгъл на стаята, където омъжена жена го пази през цялата нощ. Това се повтаря всяка нощ до Нова година. А в последната нощ тестото се разделя между всички жени, които са участвали и то се пази за лек и за правене на магии.

Жена, която носи от този квас, привлича мъжа си и той я обича силно, а ако е мома – то тя става избраница на този, когото е пожелала за съпруг.

С това тесто се кади и при уроки.

В Югозападна България срещу празника се пали специално дърво „коладник“ или в огнището се слагат три церови цепеници, които после се запазват за цяр през годината.

В Пловдивско майките раздават прясна питка за здравето на децата си.

Периодът от Игнажден до Коледа е познат на някои места като „игнашка неделя“ и бременните жени не работят, за да се предпазят от трудно раждане.

От Игнажден момците започват подготовката си за коледуване. До този ден не изпълняват коледни песни, иначе ще се разболеят от краста.