Кое е най-полезното вещество в плодовете на конския кестен?

Кое е най-полезното вещество в плодовете на конския кестен?
6315 Преглеждания
Източник Снимка: Лечебни Растения и Билки

Когато настъпи есента, градовете и селата потъват в пъстроцветни дървета и храсти. Сред това разнообразие особено място заема конският кестен – могъщо и величествено дърво, обсипано с красиви бяло-розови цветове, които приличат на свещи.

Ботаниците различават обикновен (сладък) кестен и конски кестен. Двата вида принадлежат към различни семейства. Обикновеният кестен е от семейство букови, а конският от конско-кестенови.

Народът нарича двете дървета кестени заради външната им прилика. Плодовете и на двата вида са кафяви, полирани, затворени в еднакви обвивки, но обвивката на ядивния кестен е кафява с много твърди бодли, докато на конския е зелена.

Конският кестен принадлежи към сем. Hippocastanaceae и има много ограничено разпространение. Като диворастящ вид у нас се среща само на едно място – в Преславския балкан. Като декоративно и парково дърво обаче се отглежда навсякъде в страната. Листата му са големи и срещуположно разположени.

Конският кестен е студоустойчив, некапризен и много популярен за културно отглеждане по паркове и градинки. На височина достига до 30 м, а мощната му коренова система се разраства хоризонтално до 6 м.

Защо кестенът е ранно медоносно дърво?

Конският кестен цъфти през април – май, едновременно с разлистването. Цветовете са двуполови (някои еднополови), бели с розови петна и са събрани в големи изправени гроздовидни съцветия. Цъфтежът продължава 15-25 дни. По това време кестенът дава на пчелите нектар и прашец. От пъпките събират клей, който преработват в прополис. Един цвят конски кестен дава до 1,7 мг нектар. Медът е прозрачен, почти безцветен и често нагорчава. Много пчелари го засаждат като медоносно дърво в близост до своите пчелини.

Кога узряват плодовете на конския кестен?

Плодовете на конския кестен узряват през октомври. Плодът е зелена, топчеста, месеста и с много шипове „кутийка“ е диаметър от 3 до 6 см. Във всеки плод има от 1-3 едри, твърди, лъскави семена. Те са с неправилна, полусферична форма, сплеснати от едната страна и имат горчиво-парлив вкус.

Откъде идва наименованието конски кестен?

Версиите за произхода на наименованието са немалко.

  • Официално се знае, че това име е получено през XVI век. През това време Свещенната римска империя изпраща пратеник до турския султан Сюлейман Великолепни. Въпросният пратеник Квакер Бейн, който бил ботаник, писал, че от семето на това дърво се прави лекарство за дихателни проблеми при конете.
  • На тъмно-кафявата повърхност на семето на кестена се вижда голямо сиво петно, което прилича на отпечатък от конско копито.
  • Кестенът се нарича „конски“ поради това, че след като опадат листата му, на мястото, за което е прикрепена „кутийката“ към клончето остава белег, който прилича на конска подкова.
  • Латинското име на конския кестен Aesculus hippocastanum произлиза от латинската дума „hippos“, което в превод означава „кон“.
  • Думата кестен от латинското наименование „castanea“ се състои от две думи – „casta“ и „nea“. Първата означава „девственост“, а втората е името на митичната нимфа, спътница на богинята на лова Диана. Според легендата тя отхвърлила любовта на Юпитер, за което платила като се превърнала в красиво дърво с нежни цветове и вкусни плодове, скрити под бодлива черупка.

Кои са ценните съставки на кестена?

Конският кестен има богато съдържание на минерали, витамини и микроелементи. Освен плодовете за лечебни цели се използват кората, листата и цветовете на дървото.

  • Минерали – калий, фосфор, магнезий
  • Витамини – А, В1, В2, В3, С
  • Микроелементи – мед, флуор, силиций
  • Основната съставка в конския кестен е есцин, която има антиоксидантно действие, полезен е за лечение на рак.

При кои заболявания се използва конският кестен?

За разлика от ядливия си двойник, конският кестен е отровен и не става за ядене, но намира широко приложение в медицината и фармацията.

  • Най-популярен като лечебно средство е екстрактът от плодовете на конския кестен, който има противовъзпалително действие. Затова отдавна се използва за лечение на ставни болки и артрит.
  • Препоръчва се и при подагра, атеросклероза, ишиас, ревматизъм и др.
  • Широко разпространено средство за лечение на разширени вени е тинктура от плодовете. Използването й при тромбофлебит води до намаляване на възпалението и постепенно изчезване на тромботичните маси.
  • Растението действа благоприятно при уморени и изтръпнали крака.
  • Хемороиди също се лекуват с конски кестен. Есцинът в препаратите от него намалява възпалението, подуването на кръвоносните съдове, укрепва венозните стени, предотвратява по-нататъшното разграждане на капилярите.
  • Важен ефект от конския кестен е и намаляването на холестерола.
  • От плодовете може да се приготви чай, който може да облекчи болките при раздразнен стомах и при камъни в бъбреците.
  • С препарат от конски кестен се намалява съсирваемостта на кръвта.
  • Той е полезен при анемия и жлъчни заболявания.
  • Приемът на препарат с конски кестен води до понижаване на кръвното налягане, поради съдържащите се в него сапонини.
  • Конският кестен помага при дихателни проблеми – кашлица, треска и др.
  • Съдържащият се в конския кестен есцин има и противораково действие.
  • Конски кестен при безплодие при мъжете. Според медицинско проучване Есцинът, който се съдържа в екстракта от конски кестен, безопасно увеличава броя и качеството на сперматозоидите при мъже, които страдат от Варикоцеле (разширени вени на тестисите).

Как се прави тинктура от конски кестен за варикозни вени, хемороиди и нощни мускулни крампи?

За тинктурата от конски кестен са нужни 20 намачкани кестена, които се слагат в голям буркан, който се допълва с 1 л домашна ракия или водка. Бурканът се затваря с капачка и се оставя да престои 40 дни на стайна температура, като периодично се разбърква с дървена лъжица. Готовата течност се прецежда и се съхранява в стъклена бутилка. Преди употреба се разклаща добре.

Проблемнитете зони се мажат 1-2 пъти дневно с 20 капки от готовата тинктура, която предварително е смесена с лек крем или мляко за тяло. Нужно е да попие добре в кожата.

Този метод  е подходящ при бременност!


Тинктурата може да се приема и вътрешно като се пият 20-40 капки (1-2 мл) със 100 мл вода по 3 пъти дневно.

Този метод НЕ е подходящ при бременност!

Как се прави извлек от конски кестен за облекчение на болни колена, стави и болки в кръста?

1 кг конски кестени се нарязват или настъргват заедно с кората. Слагат се в голям стъклен буркан и се заливат с по-силна домашна ракия (може и спирт). Оставят се 40 дни на тъмно да престоят, като от време на време бурканът се разклаща. След това се прецежда и вече извлекът е готов. С него се мажят проблемните зони.

Ползва се само външно, като разтривки!!!


За вкусовите свойства на обикновения (сладък) кестен и как да ги изпечете, прочетете тук

Интересни Факти

Кога цъфти конският кестен?

Конският кестен цъфти през април – май.

Кога се берат плодовете на конския кестен?

Кестените се берат късно през октомври и ноември

Кое е най-полезното вещество в конския кестен?

Полезното вещество в конския кестен е Есцин.


Ключови думи към статията

  • анемия
  • артрит
  • болки в кръста
  • болки в ставите
  • болни колена
  • дихателни проблеми
  • Есцин
  • извлек от конски кестен
  • конски кестен
  • лечебни свойства
  • медоносно дърво
  • парково дърво
  • противовъзпалително действие
  • разширени вени
  • ставни болки
  • тинктура от конски кестен
  • уморени крака
  • хемороиди

Още статии в категория Билките в България


Свързани категории

Билките в България | Енциклопедия

attribution

Светла Дончева

Те са най-голямото богатство на България, те са нашето лековито злато, златните ни мини. Ползването на билки по българските земи има народни традиции от векове. Още в древни времена хората са търсели начини да се спасят от тежки болести и зли духове. Още тогава започнали да говорят за вълшебните сили на някои растения да даряват здраве, за разковничета и целебни билки. Тези лековити растения народът с обич назовал с хубавата старобългарска дума БИЛЕ или БИЛКА, а хората, които лекували с билки – знахар-билкар.

Дори в нашите народни песни се пее за омайни билета, брани по изгрев от млади моми и момци. И до днес нашият народ обича и тачи цветята и растенията на България, които са неразривно свързани с неговите поверия и обичаи.

Оценка star star star star star
Абонирайте се за нашия седмичен бюлетин, за да получавате новите публикации във вашата пощенска кутия