Коприва при изтощение и пролетна умора

Коприва при изтощение и пролетна умора
6444 Преглеждания
Източник Снимка: Pixabay, bilki.live

Копривата е магическо растение, което предпазва от природни стихии, зли сили и осигурява здраве и плодородие. Копривата присъства в много поговорки и поверия, както и в някои магически практики. Лечебните ѝ качества я нареждат сред най-разпространените народни средства при различни здравословни проблеми.

Народът ни казва: „Закука ли кукувицата, покаже ли се копривата – идва пролетта”

Според традициите копривата присъства в почти всички ритуални практики, свързани с Гергьовден. Като символ на здравето, тя се вплита в зелените гергьовски венци и китки.

В нощта преди Гергьовден жените доят овцата, която първа е родила агнета от началото на годината. Съдът за млякото е окичен с пролетни цветя, завързани с червен конец, а сред тях се слага и коприва. С венец от здравец, къпина, коприва и глог, заплетени с червен конец се украсява главата на овцата. Такъв венец се закачва и на вратата на кошарата. На празника стопанките кичат чешми и кладенци със зеленина, а в котлите (или ведрата), с които носят вода слагат стрък коприва – за здраве. В някои краища на страната най-възрастната жена в семейството „жари” ( „опари”) краката на децата докато са още под завивките. Вярва се, че това ще им донесе здраве.

Парливите листа на копривата, преплетени със здравец и глог, хората закичвали на входните си врати и като средство срещу различни зловредни влияния и беди. Смята се, че копривата прогонва лошите духове.

Коприва се използва и при разваляне на магии и заклинания, както и против уроки. Ако някоя мома искала да отмъсти на любимия си за изневярата му, свивала китка от коприва и му я подарявала. Символът на това действие – както сърцето ѝ е изгоряло от мъка, така да изгори и неговото.

Когато се появи градоносен облак, се хвърля коприва срещу него, за да се разпръсне.

С коприва се „жили“ покрай кладенците за прогонване на самодивите. Коприва се слага в поясите през Русалската седмица за предпазване от русалийките, а набраната през тази седмица и на Еньовден коприва се пази за лек.

Защо копривата „пари“?

Копривата, най-популярният представител на семейство Копривови (Urticaceae), е тревисто многогодишно цъфтящо растение, което расте по запустели места, в храсталаците, край пътищата, оградите, край реките и влажните места в България.

Листата и стъблата и са покрити с „парещи“ власинки (трихоми), които като подкожни игли вкарват хистамин и други вещества в кожата и предизвикват усещане за парене при докосване. Стъблото е право, четириръбесто, високо до 2 метра. Коренището е пълзящо и разклонено. Листата са срещуположни, назъбени, яйцевидни, тъмнозелени, с малки заоблени прилистници. Цветовете са дребни, зелени, еднополови. Мъжките цветове са с 4 еднакви листчета и 4 тичинки, събрани в изправени съцветия. Женските цветове – реси, са увиснали, също 4-листни. Плодът е малко сухо едносеменно орехче.

Листата съдържат провитамин А, витамини В2, С, К, пантотенова киселина, ацетилхолин, хистамин, серотонин, етерично масло, белтъчини, танини, соли (главно на желязото, калция, сярата), протеини, органични киселини и др. Коренищата съдържат скорбяла, растителни мазнини, соли (главно на калция).

Копривата в народната медицина

Копривата е безценна както като храна, богата на витамини и минерали, така и като лечебна билка. През пролетта свежите листа могат да се готвят и консумират подобно на спанака, приготвени като супа или напитка под формата на чай. Копривата е ценен тонизатор след дългите зимни месеци поради факта, че е източник на ценни минерали.

В народната ни медицина се прилагат отвари от всички части на растението. Листата и стеблата се берат от първото появяване през пролетта, а корените се вадят през есента, когато цъфтежът е приключил.

Листата притежават кръвоспиращо действие, понижават съдържанието на захарта в кръвта, увеличават хемоглобина и количеството на еритроцитите, регулират обмяната на веществата, действат противоревматично. Лечебното действие се дължи главно на витамините, които копривата притежава, както и на солите на желязото.

Народната медицина употребява билката при младежки пъпки, сърбежи, хемороиди, продължителна и силна менструация, копривна треска, захарна болест, главоболие, задух, хроничен бронхит, за увеличаване на млякото у кърмачките, при чернодробни и жлъчни заболявания, при ентерит и диария, при белодробни и стомашни кръвотечения и др.

Коприва при анемия и пречистване на кръвта

Копривата е незаменима при анемия поради кръвообразуващите си свойства.
Една препълнена чаена лъжичка коприва (за една доза) се запарва с чаша гореща вода, оставя се да кисне половин минута и се прецежда. Дневно се изпиват до четири чаши чай на глътки.
Този чай е подходящ и при сенна хрема, слузести секреции, сърбеж, екземи и петна по кожата.

Коприва при изтощение и преумора

Копривата е прекрасно средство за всички, които страдат от пролетна умора. Състоянията на изтощение, преумора и понижена работоспособност често са резултат от дефицит на желязо в организма. Прясната коприва, която е богата на желязо, обещава ефикасно подобрение. Четириседмичният курс на лечение с чай от коприва, проведен през пролетта и есента, бързо възвръща жизнените сили на организма.

За да си върнем енергията и работоспособността, добре е да провеждаме по един четириседмичен курс на лечение с чай от коприва през пролетта и есента.

За една чаша се попарва шепа пресни листа и дръжки от коприва, оставя се да покисне половин минута, прецежда се и чаят се пие на глътки – една чаша сутрин, половин час преди закуска, а през останалата част от деня още две чаши. Чаят се пие неподсладен.

Коприва при стомашни спазми

Една препълнена чаена лъжичка коприва (за една доза) се запарва с чаша гореща вода, оставя се да кисне половин минута и се прецежда. Дневно се изпиват до три чаши чай на глътки.

Коприва при запек

Чаят от коприва стимулира дефекацията. Една чаша се изпива сутрин половин час преди закуска и още две-три чаши много топъл чай се пият на глътки през целия ден.
Коприва при главоболие
Една препълнена чаена лъжичка коприва (за една доза) се запарва с чаша гореща вода, оставя се да кисне половин минута и се прецежда. Дневно се изпиват до 2 литра на ден

Коприва при акне

Копривата е най-добрата кръвопречистваща и едновременно с това кръвообразуваща билка. В борбата с това състояние, характерно за пубертета, наред с диетичната храна се пие ежедневно по 1 литър чай от коприва. За една чаша се попарва препълнена чаена лъжичка билка и се оставя да покисне половин минута, докато чаят стане светлозелен на цвят.

Коприва при гъбички по ноктите и мазоли

Копривата помага срещу тази мъчителна, трудно излечима инфекция.
Вътрешно се прилага под формата на чай
Една препълнена чаена лъжичка коприва (за една доза) се запарва с чаша гореща вода, оставя се да кисне половин минута и се прецежда. Дневно се изпиват до четири чаши чай на глътки.
Външно копривата се прилага под формата на бани на краката
Прясна коприва – дръжки и листа се накисва за 12 часа в 5 литра студена вода. След това извлекът се загрява, билките остават във водата и в продължение на 20 минути се прави баня на засегнатия крак.

Коприва против пърхот

Една препълнена чаена лъжичка се попарва с 1/2 литър гореща вода, оставя се да покисне половин минута и се прецежда. С половината от отварата веднъж седмично косата се мие с обикновен сапун, а с останалото количество се изплаква. След това косата не се облива повече с вода.
Отвара с оцет 1:10 е подходяща за растеж на косата и против пърхут.

Коприва за растеж на косата

Парливата коприва е билка, която предотвратява косопада и прави косата мека и блестяща
Десет шепи прясна коприва се загряват на бавен огън в 5-литрова тенджера със студена вода. Оставя се да кисне 5 минути, прецежда се и с извлека се измива косата. За укрепване и засилване на растежа и е подходящ и извлек от корените на копривата. Десет препълнени шепи корени се накисват за 12 часа д студена вода. След това студеният извлек се затопля, оставя се да кисне 10 минути, корените се прецеждат и косата се мие с получената отвара.


Ключови думи към статията

  • анемия
  • Гергьовден
  • желязо
  • коприва
  • умора

Още статии в категория Билките в България


Свързани категории

Билките в България | Енциклопедия

attribution

Светла Дончева

Те са най-голямото богатство на България, те са нашето лековито злато, златните ни мини. Ползването на билки по българските земи има народни традиции от векове. Още в древни времена хората са търсели начини да се спасят от тежки болести и зли духове. Още тогава започнали да говорят за вълшебните сили на някои растения да даряват здраве, за разковничета и целебни билки. Тези лековити растения народът с обич назовал с хубавата старобългарска дума БИЛЕ или БИЛКА, а хората, които лекували с билки – знахар-билкар.

Дори в нашите народни песни се пее за омайни билета, брани по изгрев от млади моми и момци. И до днес нашият народ обича и тачи цветята и растенията на България, които са неразривно свързани с неговите поверия и обичаи.

Оценка star star star star star
Абонирайте се за нашия седмичен бюлетин, за да получавате новите публикации във вашата пощенска кутия