Мистичният живот на самодивите

Според народните представи самодивите са прекрасни женски същества с човешко телосложение, но със свръхчовешки свойства, които живеят по високите планини, особено където има бистри извори и езера, при които те се събират, къпят се, перат се и играят самодивско хоро.

Самодивите са себични, странят от хората, готови са да ги наказват, вследствие на което стават и люти борби между тях и овчари, които ги убиват с тоягите си. При сторена добрина от страна на човека те се побратимяват с него и стават негови покровителки.

Вярва се, че самодивите правят и ветровете, като им помага кръстат орел. Много често появата им била съпроводена с вихрушка. Някои самодиви яздели на митичен сур елен, обюздан със змии, въоръжени с лъкове и стрели белоперки или черноперки.

Тези свръхестествени същества са известни най-често под името самовили – в Западна България и Странджа; юди в Пиринския край и Западни Родопи, а в останалите райони най-често самодиви.

Как изглеждат самодивите?

Самодивите са красиви и очарователни девойки, високи и стройни, с дълги руси разплетени коси и черни очи, понякога и с крила. Облечени са с бели дрехи – с прозрачна бяла риза или бял сукман, златен пояс и забунче, препасани със зуница, която има цвета на дъгата, но с преобладаващ зелен цвят. Имат и було, бяло наметало, наречено сянка или лъч, в което се крие тяхната сила – ако някой го открадне, те се превръщат в обикновени жени. Често го крадат мъже докато самодивите са го простряли да съхне. Тези дрехи имат особености на птиче облекло, тъй като са украсени с пера. С тях самовилата лети като птица.

Къде обитават самодивите?

Обикновено самодивите се появават на земята от пролетта до есента, от Благовец до Секновение. Те живеят накрай света, в село Змейково. За тяхното село се минава през три планини. Дотам никой освен свраката не може да стигне.

Според народните вярвания самовилите обитават горите, дивите планински усои – най-често Пирин планина, Витоша, Рила, Стара планина. В някои случаи жилището им има порти с колони (стълбове) и с ключалки.

Основното място, където обитават юдите, които са на земята, е Пирин планина с нейните 77 езера и 77 върха.

Самодивското свърталище

Местата на които обичат да излизат и играят самодивите, където си слагат трапезата или връзват люлката на децата си са студени места – под стрехите, под стари дървета (бряст, дъб, топола), под дървета с широки клони, под шипка или къпина.
За самодивски места се смятат мостове, запустели църкви, воденици, чешми, вирове, кръстопътища.
На тези места народът забранява да се спи, да се оставя дете, да се уринира, защото се смята, че човекът се разболява – ослепява, оглушава, парализира се, осакатява.

Къде играят самодивите?

Мястото, на което играят самодивите, се нарича игрище, тръкало, самодивско коло, орамие, хорище, пепелище, самовиляк, гяволско пепелище, самодивско хорище, самодивско хоро.
Игрището на самодивите според народните вярвания не обраства с трева. Ако има трева и самодиви играят по нея, тя повече не никне или пък ако изникне е като изгоряла. А според други описания, самодивските игрища са кръг с отъпкана трева, а по средата, където стои свирецът им, тревата е тъмнозелена.

Пазят си ревниво обиталищата от хората и ако някой пристъпи в тях го наказват жестоко – изчезва безследно или се връща неизлечимо болен. Овчари, чиито стада са нагазили в техните владения, са принудени да плащат тревнина. Най-често това са черните очи на овчаря или „два юнака неглавени, две невести бездеткини, две дечица млечничета“, или три моми песнопойки, три момчета кавалджии, три невести хороигри.

Самодивски кладенци и чешми

Тези същества владеят кладенците, езерата и могат да спират (заключват) водите и да предизвикват суша. Това са т.нар. самовилски кладенци и чешми. На тях хората оставят малка жертва (кравайчета или сладка питка), когато си наливат вода.

Много често се намират извори с дървета до тях, които са покрити с конци и парцалчета. Всеки, който се бои да не се разболее от треска или иска да оздравее, трябва да дае курбан на самодивите, които живеят в планинските кладенчета.

Според народните вярвания планинските самодиви, които живеят под корените на ония дървета, при които се намират водни източници, са твърде сърдити същества. Те биват най-опасни за младите ергени, за младоженците и за момите.

Кога излизат самодивите?

Според народните вярвания самодивите се явяват през нощта, в потайна доба, злото време, глуа доба. Тогава и водите спирали да текат. Щом пропеят петли, те веднага изчезвали. Те играят и пеят през нощта по ливадите и „ако човек, като чуе песента им, се осмели да се доближи до тях, те го убиват или пък лишават от език и памет и го оставят полумъртъв“.

Самодивите се къпели в потайна доба (от залез слънце до първи петли) в езерата, като сваляли ризи и венци, направени от самодивски цветя, и тогава приличали на обикновени жени.

„Че си сукмана съблекли
и златокройни привязки,
и зелен пояс момински,
и самодивско забунче…“

Самодивите са невидими свръхестествени същества – обикновено се чува само техният глас. Все пак са видими за отделни хора. Това са съботници (родени в събота), повтараци (отбити и отново засукали), кучета с „четири очи“, мешани „самодивски деца“, родените през мръсните дни или на Велика събота.

Самодивските дървета и растения

Самодивите се свързват с определени дървета – самовилски, самодивски, обикновено високи и стари, с голяма сянка (дъб, топола, орех), под които се събират да играят. За самодивско дърво се смята букът. Има народно вярване, че самовилите живеят на него. Букът не се гори, вкъщи не се внася, ако се сложи на кола се вярва, че тя ще се счупи. От явор и ясен се правят кобилици и ведра, защото се смята, че тези дървета прогонват самодивите.

За самодивски растения се смятат имелът, бръшлянът, хвойната, здравецът. И когато се берат тези растения, се оставя конец от дрехата, хляб или монета. Съществува вярването, че юдите, които живеят в тези растения, ще си отмъстят на човека.

Какво харесват самодивите?

Самодивите са любителки на музиката, обичат да слушат мелодията на кавала, затова отвличат овчари при себе си, за да им свирят.

Обичат много празниците, особено Великден. Ако някой не зачита тези празници, те го наказват с ослепяване и дори убийство.

Самодивите се хранят с бял хляб, мед, бяла медовина, с ошаф, ябълки, гъби, пият само вода, не ядат свинско и мазно.

Самодивските любовни стихии

Когато самовилите си харесат някого, той умира преждевременно и след смъртта си влиза в техния кръг. Отвлечените от тях девойки стават самодиви.

Според народните представи женитбата със самодива е възможна, но не дълготрайна. Обикновено овчарят спечелва самодивата на облог или пък я отвлича сам, като открадва дрехата или венеца и.

Не всички самовили запазват девствеността си. Някои имат деца и ги къпят в езерата, в речните вирове, а гърдите на някои самовили кърмачки са с големи рамери – преметнати през раменете им. Омъжени по принуда за обикновени хора (чрез открадване на дрехите им), те раждат от тях и деца. Обаче не стават добри домакини. Носителки на стихийна любовна страст, те се влюбват в овчари, завладяват ги изцяло и ги измъчват с любовта си до смърт. За да се освободят от тях, овчарите прибягват до магии.

Самодивски болести

Самодивите се явяват, когато искат с буря и ветрове. От тях оглушават, ослепяват, но те донасят на народните лечителки и билки и растения за лечение.

Много болести се свързват със самодивите. Който настъпи самодивско място, започва да съхне, вехне, оттичат му краката, побърква се, изкривяват му се устата, остава сакат, получава удар или по тялото му излизат червени петна със сърбеж. Когато някой се разболее, месят медени питки, които хвърлят по кръстопътищата и ръсят с мед около къщата.

За предпазване от болести, които се смятат, че са причинени от самодивите, за тяхното лечение се практикува провиране през шипка, миене на лице и ръце в самодивска вода, оставяне на парче от дрехата, червена нишка от чорапи, дребни монети. Най-разпространениян начин за умилостивяване на самодивите е чрез блажене на мястото, където болният е пострадал, като се оставя сладко ястие.

Друга практика са поливките. Те се правят с отварата на бяла тинтява, синя комунига, вратига, като болният се полива на мястото, където е пострадал, пръскат го с блага вода и наричат „Откъдето си дошла, там да си идеш“.

Практикува се също и прекаждане на болния със сушки (клончета и сухи листа), събрани от мястото, където е пострадал.

Ако не е известно мястото, където човекът е заболял, се оставя нещо сладко на три кръстопътя или кадят болния със сушки от три кръстопътя, или го поливат под самодивско дърво.
Друго средство за лечение е преспиването на определени места, най-вече извори, свързани със самодиви-лечителки

Някои от по-известните самовили са:

Гюрга самовила – посестрима на Крали Марко
Дена самодива – посестрима на овчари и пастири, кърмачка на Секула детенце
Стана самовила – посестрима на свирци, кавалджии и песнопойки
Мита самовила – посестрима на дървари
Магда самовила – баячка, вещица и магьосница