Родилни обичаи и вярвания

Според вярванията на българите първите три месеца от бременността са най-важните. Бременната е означавана като трудна, тежка, бременна, непразна, товарна, пълна, с корем, в положение. Докато още не си личи, бременността се пази в строга тайна, защото ако бъде нарушена магията на началото, би могло да се утежни успешното протичане на целия процес.

Забрани и вярвания за лесно раждане

Съществуват конкретни забрани, които целят да улеснят раждането, да осигурят нормалността на детето, здравето на бременната и др.
Широко разпространена е забраната бременна жена да не убива змия, която види на полето, за да не се увие пъпната връв на бебето около шията му и да го задуши по време на раждане. Същият смисъл има и забраната да прескача синджир или въже.

На бременната и се забранявало да вдига тежести, да мие краката си в гореща вода, да употребява алкохол; да стои или седи на прага на къщата (там живеят домашните духове), да сече дърво, да се прибира у дома след залез слънце; тя не бива да ходи на гробища, а ако това е необходимо, трябвало да завърже червен конец на лявата си ръка.

Забрани и вярвания за здраво и хубаво бебе

Съществуват голям брой забрани, които нямат никакво рационално обяснение, но все пак по традиция се прилагат. Една забрана обаче има най-широко приложение и ако не се изпълнява остават последици за цял живот. Според народа бременната не бива да открадне каквото и да е, дори, за да задоволи своята „пощянка“(желание да яде нещо, което е видяла), защото върху кожата на новороденото се появявал белег с формата на откраднатия предмет. Същите са последиците и ако бременната се стресне, уплаши се ненадейно и се хване нейде по тялото.

• На бременната не се позволява да яде заешко месо, тъй като детето постоянно ще се плаши в съня си или ще спи с отворени очи.
• Бременната да не яде кокоше месо, защото детето ще страда често от стомашно разстройство
• Бременната да не яде солено, кисело и остро, защото бебето ще бъде сърдито
• Бременната не бива да яде гореща храна, за да не изгори езика на бебето
• Бременната не бива да яде глава от риба или друго животно, за да не му се вие свят на бебето
• Бременната да не рита котка или куче, за да не страда детето от болестта „песци“
• В някои населени места смятат, че бременната не трябва да се вглежда в икони, защото детето щяло да бъде кривогледо, а другаде това се препоръчва, за да бъдела рожбата красива
• Бременната трябвало да яде много червен лук и орехи, за да има кърма
• Бременната миела косите си с билки, за да е гъста, лъскава и ароматна косата на новороденото
• Някоя вечер след залез слънце бременната отивала до ябълково дърво и го погалвала, за да бъде детето ù „червено в бузите”

Подготовка за раждането

До средата на миналия век повечето раждания в България, особено по селата, са се извършвали в домашна обстановка, като близките на родилката се опитвали да запазят в строга тайна самия родилен акт. Приемало се е, че ако външен човек узнае за него, може да се усложни по някакъв начин раждането.

Родилката се наричала родиля (родилка, родилница) и лехуса, а раждането – добиване, добив, раждане.

Ролята на „бабата“ по време на раждането

„Бабата“, която помага при раждането, носи различни билки и мехлеми, с които лекува родилката. Когато раждането е трудно, на родилката давала да пие вода, в която всички домашни натопявали ръцете си или отвара от билката Богородична ръчица (Lonicera caprifolium), донасяна от Ерусалим или Света гора. В сухо състояние билката има вид на свито детско юмруче, а натопена във вода се разтваря като ръка. Вярва се, че както се разтваря билката, така ще се разтвори и утробата на жената и бебето ще излезе по-лесно.

Когато раждането става у дома, пъпчето се отрязва със сърп, което извършва бабата, помощница при раждането – „за да е работно детето“. А първото повиване става в бащината риза.

Когато раждането закъснеело, правели магия против „заклопване”. Изпращали млада жена да нахрани един кон, наричан „айгър” (расов, породист кон). Тя му давала да яде ечемик направо от престилката си. Вярвало се, че нахраненият кон дарява сили на бременната да роди.

Използване на миризми и аромати по време на раждане

По време и след раждането бабите използват миризми с различно действие.

Каденето с тамян е на първо място.

Слагали са в огъня волски или кози рог, катран, кокоши или говежди тор, за да „смърди“. С катран се мацва и на вратата.

Използвали са миризливите и упойващи треви срещниче (богородиче), дилянка (Valeriana officinalis), чер оман (Inula helenium).

Със светената вода, която след раждането бабата взема от черквата, се пръскат родилката, детето и къщата.

Огънят е постоянно средство за прогонване на злото и той не бива да се угасва в помещението на родилката. Някои баби посипват вечер жарава отвън или отвътре на прага на външната врата.

„Където стъпи лехуса, трева не никне“

От започване на раждането до изтичане на 40-тия ден майката се счита за нечиста и се нарича лехуса. Вярва се, че тя е подвластна на зли сили и спазва редица забрани, които да я предпазят от тях.
• Известно време не трябва да се докосва до огъня
• До 40 дни не бива да доближава кладенец или чешма. Ако се наложи да отиде за вода, ще чака отдалеч и някой друг ще и налее. Иначе се пресушавали кладенецът или чешмата.
• Известно време не бива да пере пелените на детето си
• До месец не бива да меси хляб
• До 40 дена до хамбар да не се доближава, на харман да не излиза, в градина да не влиза – „не е добре за нея и за стоката“
• Не бива да изкарва добитък, на пастир хляб в торбата да не слага, да не изпраща с поглед домашните си, когато отиват на работа, защото млякото и намалявало

Вярва се, че до 40-я ден каквото се изнесе от къща с новородено, причинява пресъхване на млякото на родилката. Затова е забранено подаряването или даването на заем.

Пълна изолация съществува за родилката и от полови сношения до 40 дена, поради „греховност“ и „неочистеност“.

Четирдесетият ден е очистителен. На него родилката отива заедно с бабата и детето на чиста молитва. Свещеникът и прочита молитва, поръсва нея и детето със светена вода и всички забрани отпадат.

Грижи за новороденото

Веднага след раждането новороденото внимателно се оглежда поради вярването, че ако то се е родило с „було”, „риза”, ще има късмет в живота. Навремето българите взимали парченце от нея и я изсушавали (обикновено върху босилек), а след това правели талисман, който да пази от куршум. Особено значение имала и плацентата, наричана „последък”, защото по нея можело да се гадае колко още деца ще има родилката. Понякога части от тази плацента можели да послужат за магия, ако попаднат в чужди ръце, те ще отнемат плодовитостта от това семейство в полза на друго.

Новороденото най-напред се поднася над огнището, за да бъде здраво.

Следващата грижа е закърмянето. Обикновено това прави майката. По време на закърмянето бабата държи над главата и сито с хляб и чесън и по един хляб под мишниците – „за да е винаги сито детето“.

Първото окъпване става, като във водата слагат различни билки (на някои места смятат, че трябва да са 40 на брой). В нея слагат и сребърна пара и счупват прясно яйце – за здраве.

Богородична питка

Смята се, че родилката и детето са под покровителството на св. Богородица. Вярва се, че родилката се мъчи докато дойде тя. И ако мъките са продължителни, значи тя е била заета другаде и се е забавила.след раждането тя напуска дома. Затова е обичай веднага да се омеси и опече малка богородична питка (повойница, първа пита, бабина пита, бърза пита). Питката се намазва с мед и с нея са захранва родилката. По този начин се нагостява св. Богородица, за която също се отделя парче.

Обичаят „втора пита“

От обичаите след раждането по-тържествен е т. нар. втора пита (погача, голям смидал, мулвита пита). Той е няколко дена след раждането (В наши дни тази пита се прави на 40-тия ден след раждането ). На този обичай „бабата“ със зелена пръчка и здравец в ръкапоканва младите съседки и роднински жени. Поканените заедно с малките си деца пристигат с ястия и пити. Влизайки, жените поднасят донесеното в дар на родилката, поздравяват я и оставят на бебето по една монета за сън. „Бабата“ издига питата над главата си , завърта се към четирите посоки на света и когато е към изток, подскача и счупва опряната на главата и пита с думите – „Хоп! Да расте здраво детето!“. След трапезата жените се разотиват, без да се обръщат към нея, тя също не ги изпраща с поглед, за да не пресъхне млякото и.