Росен босилек в живота и народното творчество на българите

Росен босилек в живота и народното творчество на българите
6701 Преглеждания
Източник Снимка: Pixabay

Босилекът (Ocimum basilicum) е градинско цвете с много дребни, бели или светло-розови цветове и силна, приятна миризма, която се запазва и при изсушаването му. Това му дава предимство пред другите цветя, с които е в спор за хубост – аления едроцветен божур и вечнозеления здравец. Босилекът се отглежда почти във всяка къща и съпътства българина през целия му живот, защото е цвете, от което бяга всяко зло.

Босилекът в сватбените народните песни

Босилекът е широко представен в поетичната традиция и обредите на българите. Смята се любимо цвете на момите, възпявано в народните песни с епитетите „ран“, „росен“, „ситен“, „миризлив“. Момината градинка е немислима без босилек. С китка от босилек момата се кичи и я дава на момъка в знак на любов, в знак на бъдеща женитба, както и на големия годеж предвещаващ сватбата. Босилекът е върху сватбеното знаме и в китката, с която булката ръси сватбарите.

Много често в песните босилекът се отъждествява с мома или момък. На сватба младата невеста поръчва на майка си да полива босилека в градината й: „Сутрена с росица /на пладне с водица/, а вечер със слъзици.“

Когато вият венец на булката, се пеят песни:

„Вила мома три зелени венца:
едън вила от ран бел босиляк,
другьо вила от жут бел каранфил,
трекьо вила от бела ченица.
Тъй що вила от ран бел босиляк,
него го е по село фърляля –
да е село здраво и весело.
Тъй що вила от бела ченица,
Него го е по поле фърляла –
Да е поле яко берикетно.
Треки го е на глава носила.“


(СбНУ, кн. 2, с. 63)

Поверия за босилека

Босилекът е смятан е за „Христово цвете“, „кръстно цвете“. Той расте неизкоренимо върху Христовия гроб, за да го сочи като небесно знамение. Традицията казва за него, че е вечното растение, изразяващо непреходността. Според простонародното християнство върху гроба на Христос е израснал босилек.

В Бургаско се вярва, че босилекът помага да се види небесният свят в нощта срещу Коледа, защото тогава небето се разтваря пред очите на праведните.

Жена, която иска да види чудото, опича кравайче и забучва в него стрък сух босилек. Ако е праведна, до сутринта той се разлиства и тя вижда отвореното небе.

В Сливен има поверие, че това е единственото цвете, което отива на небето.

Легенда за босилека и деветте сестри

Босилекът има важно място в направата на човек от растения. Девет сестри силно желаели да имат брат и направили човекоподобна фигура от пън, като за ръце и сложили клонки босилек и я облекли в мъжки дрехи. Господ чул горещите им молби и дал живот на фигурата като я превърнал в мъж.

Босилекът в обредността

Босилекът e единственото растение в българската флора, което има универсална употреба в обредните практики. В обичаите и обредите се предпочита дребният босилек пред „гръцкия босилек“. Използва се свеж или изсушен, но задължително цъфнал.

Босилекът в народните празници

На Благовец се убива змия, главата и се напълва със семе от босилек и се заравя в градината, за да прорасте растението през главата.

На Гергьовден се коли черно агне като жертва и китка босилек се натопява в кръвта му.

Босилекът в черковните ритуали

Преди Богоявление отбелязваме Попова Коледа или Зимен Кръстовден, когато рано сутринта в православните църкви се отслужва служба, на която водата за ритуалите на Йордановден се освещава (кръщава) с божия кръст и китка босилек.

На Благовец се носи в църквата босилек, който се освещава от попа.

На Макавей се взема босилекова китка, с която попът ръси по къщите, а на него се дава друга, също от босилек.

Срещу Кръстовден жените носят в църквата китки босилек, които нощуват там, а на сутрешната празнична служба попът ги освещава и се отнасят вкъщи, поставят се на иконата за лек.

Китка босилек за мъртвите

С босилек се поръсва около умиращ човек, за да се облекчи агонията му.

Босилек се слага във водата за къпане на мъртвец и в китките, които се полагат при него.

Поповете са погребвани с китки само от босилек, защото са възприемани като „божии деца“.

Когато бременна жена се прощава с мъртвец, тя му занася жълто цвете, а взема босилек от неговите китки, с който натърква себе си и бебето си след раждането, за да не са жълтеникави като мъртвец.

Китки босилек се раздават на живите за здраве и за да поменат умрелите.

Почти във всяка българска къща има сух босилек, като му е отредено най-почетното място – до иконите.

Силата на босилека

Няма почти нито една болест, при церенето на която да не играе важна роля босилекът. Той придава допълнителна сила на баенето, затова баячките го използват по време на обреда или го поставят в близост до себе си.

Децата, които слабеели се занасяли от майката при някоя стара жена да ги изкъпе. Тя гасела по тялото им запалени клечки от босилек и ги докосвала до слабините им, за да не се „стреснели“.

Вярвали, че има „лоши места“, където ако се стъпи, човек ще се изприщи, ще се разболее. Такива места поръсвали с баяна вода, в която имало една китчица „трева с пет пръста“, босилек и мед.

С босилек се правят и развалят магии, особено за връзване, т.е. лишаване от способност за полов контакт.

Босилек се носи в пазвата през Мръсните дни за защита от зли сили.

Босилекът е до леглото на лехусата, като при тежко раждане и дават и да пие настойка от билката със захар. Използват я във водата за къпане на бебето до 40–ия ден и в обредното очистване на лехусата и семейството при българомохамеданите. Върху стрък босилек се суши плацентата при раждане на дете с „риза“.

Босилек за прогонване на болестите

  • Босилек се гори (пуши) в огнището за прогонване на болестите.С отвара от босилек в оцет и сол се лекуват нежит и „погълната змия“ (болнавост), а със сок от листата му – ухобол.
  • С нагрети клончета босилек се парва дете под езика при „жаба“ (невъзможност да суче и да си затвори устата).
  • С клонче босилек се бърка мехлем от сметана за изгорено.
  • При грип болният се напушва над сух босилек и трендафил.
  • При треска се пие отвара от босилек, диви боровинки, семе от коноп, здравец, корен от ягоди, змийска хурка, полски хвощ и семе от лен.
  • При задух се пие отвара от босилек, праз и ветрогон.
  • Отвара от босилек, вятърничава трева, самодивски свещи, чубрица, лаусничава трева се пие при орама.
  • При глисти у деца им се дава кафе, приготвено от ръж и семена от кърлеж (рицин), сварени в босилекова вода.
  • Старият, тригодишен босилек, заедно с корен от брош и ратуров цвят, сварени в тригодишно вино, предизвикват менструация в критическата възраст.
  • С отвара от босилек, божур и трендафил мият лицата на децата за премахване на пъпки.
  • Водна настойка от босилек и лозови ластари се препоръчва при често припадане. Босилеков извлек в розова вода се капе в очите при очебол.
  • Сополиви деца се кадят със смес от босилек, смирна, срещниче, дафинови листа и други ароматични треви, донесени от Божи гроб.
Интересни Факти

На какво е символ босилекът?

Босилекът е символ на младостта, хубостта и здравето.

Босилекът на кого е любимо цвете?

Босилекът е любимо цвете на момите. Момината градинка е немислима без босилек. С китка от босилек момата се кичи и я дава на момъка в знак на любов

На кои празници се ползва китка босилек?

Босилек се слага в китката на попа на Богоявление, Благовец, Макавей, Кръстовден.

Къде е мястото на свещения босилек в дома на българите?

На босилека е отредено най-почетното място – до иконите.


Ключови думи към статията

  • босилек
  • китка босилек
  • народно творчество
  • обредност

Още статии в категория Билките в България


Свързани категории

Билките в България | Енциклопедия

attribution

Светла Дончева

Те са най-голямото богатство на България, те са нашето лековито злато, златните ни мини. Ползването на билки по българските земи има народни традиции от векове. Още в древни времена хората са търсели начини да се спасят от тежки болести и зли духове. Още тогава започнали да говорят за вълшебните сили на някои растения да даряват здраве, за разковничета и целебни билки. Тези лековити растения народът с обич назовал с хубавата старобългарска дума БИЛЕ или БИЛКА, а хората, които лекували с билки – знахар-билкар.

Дори в нашите народни песни се пее за омайни билета, брани по изгрев от млади моми и момци. И до днес нашият народ обича и тачи цветята и растенията на България, които са неразривно свързани с неговите поверия и обичаи.

Оценка star star star star star
Абонирайте се за нашия седмичен бюлетин, за да получавате новите публикации във вашата пощенска кутия