Сирни Заговезни и силата на прошката

Седмицата между Месни и Сирни заговезни, наричана още Сирна неделя, Сирена неделя, Куковска неделя, Масленка, е наситена с богата обредност. На тези дни се празнува за здраве и берекет. Цялата седмица минава във веселие и игри. На мегдана момите и ергените извиват кръшни хора да си отиграят, чи приз Великите пости хора не се играят. Младежите и по-малките момчета събират и трупат по високите места около селото съчки и дърва за сирнишките огньове, правят се специални стрели за хвърляне.

През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите и ергените се люлеят за здраве.

Седмицата завършва със Сирната неделя. На следващия ден започва периодът на Великите пости. Това са най-дългите пости в годината и продължават седем седмици.

Сирни Заговезни – последната неделя преди Великденските пости

Празникът се нарича Сирни заговезни, или Прошка. Сирни, защото на трапезата се слагат предимно сирене, масло, баница със сирене. Заговезни, защото се заговява, това е последният ден, в който се яде блажно преди Великите пости. И Прошка, защото на този ден млади и стари си правят равносметка за изминалата година и търсят помирение с близките си.

„За грешка има и прошка“

Денят на сирната неделя преминава в гостувания, младите непременно посещават по-възрастните си роднини – родители, братя, сестри, кумове. Правилото е по-младите да поискат прошка, а по-възрастните да изрекат опрощение. Младите семейства задължително ходят през деня на кръстник, да се прощават и да си пожелаят леки пости. Още в ранния следобед отиват, като носят кравай, баница, бъклица с вино и ракия. Целуват им ръка, искат им прошка и им пожелават „Да ви са леки постите! Да заговеете по живо, по здраво!“, а те отговарят „Дай Боже!“. Домакините слагат трапеза, а като си тръгват, стопанката им слага от нейната баница и варени яйца, защото празно не се връща.

На места младоженците ходят за леки пости в домовете на всички, които са или на сватбата им, а на тръгване домакините ги даряват с вълна.

Обредната трапеза

Вечерта, когато цялото домочадие седне около празничната трапеза да заговява, всички трябва да са се помирили и да са си простили. Тази вечер за последен път преди Великденските пости се ядат млечни продукти. За обредната трапеза се приготвя пита, баница със сирене, мляко, варени яйца и неизменната за празника бяла халва с орехови ядки. В миналото домакинята отделяла от гозбите, за да даде на сиромашки семейства, които нямат с какво да заговеят.

Трапезата от вечерята на Сирни Заговезни не се прибира, оставя се цяла нощ, за да се раждат пъстри агънца.

Обичаят „хамкане“

След вечерята се изпълнява очакваният с нетърпение най-вече от децата традиционен обичай “хамкане“, “ламкане“ или “люскане“. Те сядат на пода, наредени в кръг и с ръце отзад. На единия край на червен вълнен, памучен или конопен конец стопанката връзва парче халва, сирене или варено яйце, а другия завързва на гредата на тавана, на хурката или на точилката. Стопанката разклаща конеца и всяко от децата се стреми да захапе люлеещото се парче направо с уста, което води до смях и веселба и превръща обреда в забавна игра.
Като се изредят всички, стопанката запалва конеца и по това как гори гадае за здраве и плодородие, дали ще раждат домашните животни, дали младите ще е задомят и ще имат челяд. Пепелта от изгорелия конец се запазва за цяр през годината.

Черупките от обелените яйца се изгарят в огнището, защото има поверие, че където паднат се въдят много бълхи.

Краят на обредната трапеза се отбелязва с гърмежи на пушките на двора, като така се известява началото на Великденските пости. Вярва се, че гърмежите ще пропъдят бълхите и ще осигурят добро роене на пчелите и агнене на овцете.

Палене и прескачане на огън

Един от типичните обичаи за Сирница е паленето и прескачането на огън, наречен улелия, улюлюнга, уралия, бурталия, хуллия. Главни участници в този обичай са пораснали момчета и ергени – ергенашчетата. Те събират клони и царевична шума за огъня през цялата изминала Сирна седмица и ги подреждат на купни по високите могили около селото. Младежите от различни махали, разделени на групи, се съревновават кой ще събере повече клони и чии купни ще бъдат по-високи. В неделя вечерта ги запалват, като се вярва, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да бие градушка. Високо лумналите в мрака огньове се виждат от всички в селото и създават празнично настроение.

Обичаят „хвърляне на стрели“

Вечерта на празника ергените се събирали на някое по-високо място около селото и всеки носел специално направени стрели от лесково дърво, дълги 18-20 см и диаметър 1-2 см. В единия край са заострени, а в другия – плоско изрязани и пробити по дължина. В процепа са прокорани две тънки извити пръчици – уши, направени от мекиш (той е жилав, лесно се превива и не се чупи). Ушите спомагат за въртеливо движение на стрелата при изхвърлянето. В плоската част стрелата има малка дупчици, в която се провира шишът – тънка дрянова пръчка, около метър дълга. Тези стрели наричат чилки, чавги, перници, барутници.

Момците ги запалват от горящите огньове, завъртат ги в тъмнината и ги чилкат, туйкат, пяркат, т.е. изстрелват към дворовете на своите моми избранници. Младите момци тренирали усърдно стрелбата още от Атанасовден, за да не попадне стрелата в грешен двор или извън него. На следващата сутрин момите с нетърпение преброявали стрелите, паднали в двора. „Най-обстрелваната“ мома получавала всеобщо признание. Момата без нито една стрела в двора си ставала обект на солени шеги.

Другият символ на огнените стрели е свързан отново с берекет. Народът вярвал, че докъдето стигнат стрелите, до там ще е плодородието през новия сезон.

Игрите по време на пости

На роб

Играе се от нечетен брой моми и ергени. Участниците се хващат за ръце по двойки. Този, който остане сам, се отправя към една от двойките и „разсича“ с ръка хванатите им ръце. През това време двугите двойки се пускат и се разбягват в различни посоки. Останалият сам играч започва да ги гони и когото хване, той заема мястото му в новата игра.

Пълна, пълна бъкличка

Това е смесена игра за момчета и момичета. Целта е да се скрие пръчка, дълка около 10 см, така че останалите играчи трудно да я намерят. Броят се кой пръв ще крие пръчката. Останалите играчи се обръщат с гръб, за да не вижда и при вика „Готово!“ започват да търсят. Ако се отдалечават от мястото, играчът, който е скрил пръчката, вика „Празна, празна бъкличка“, а като се доближат – „Пълна, пълна бъкличка“. Който пръв намери пръчката, той я крие после, а останалите я търсят.