Страстната седмица и обичаите на Великден

Великден е денят на възкресението на Христос, но също и последният ден на прехода към пролетта и лятото, ден на окончателното пробуждане на природата. Затова според народните представи той е главният пролетен празник.

Защо Великден е подвижен празник?

Датата на честването се определя съобразно лунния календар и всяка година се променя. Възкресение се отбелязва в неделята след първото пролетно пълнолуние, което всяка година е на различни дати. От древни времена определянето на точната дата става със специални таблици пасхалии, в които фазите на луната са предварително разчетени.

Страстната седмица

В християнския свят седмицата между Връбница и Великден се определя като Велика, Страстна, изпълнена с велики събития и велики страдания (страсти), свързани със страданията, смъртта и възкръсването на Спасителя.

На Велики понеделник и Велики вторник стопанките на къщата извършват голямото великденско чистене – изтупват се черги, изпира се всичко, белосва се къщата, покриват се оборите и се изгаря сметта. Момите довършват новите премени, започнати още след Сирни заговезни, тъй като според народните традиции на Великден на хорото всяка трябва да е с нова премяна.

От обяд в сряда не се работи никаква женска работа – не се пере, не се шие, не се тъче, не се преде.

Велики четвъртък

На Велики четвъртък се боядисват яйцата. Първо се преброяват – обикновено са 500-600, защото се ядат чак до Спасовден (40 дни). После се измиват и стипцосват с вода и пепел, за да нямат петна. Първо се боядисват червените яйца, които имат лечебна и предпазна магическа сила. С първото червено яйце стопанката прави кръстен знак върху челата и бузките на децата, за да са здрави и червени, като благославя: „Яйцето червено,ти си по-червено. Да си здраво, бяло и червено!“

Първото боядисано яйце освен до домашната икона, се слага и в сандъка с моминския чеиз или се заравя в средата на нивата, за да пази от градушка.По него се гадае след една година на следващия Великден. Ако жълтъкът му е запазен, стопаните и къщата ще имат късмет, ако не – очаква ги бедност.

Червените яйца имат и друга символика – когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома.

На Велики четвъртък се подновява и квасът, с който се замесва тестото за козунаците.

Разпети петък

Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. На Разпети петък вярващите ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието.

В петък никой не подхваща каквато и да е работа. Петък е ден за преосмисляне, за душевно пречистване и стремеж към повече доброта. Спазва се строг пост.

Велика събота

Съботата е и денят за замесването на обредните хлябове. В различните краища на страната ги наричат великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Украсата е разнообразна, но със символика. Приготвят се и малки обли хлебчета с червено яйце по средата. Дават се на първият гост, прекрачил прага на този ден, или на комшиите и роднините.

Който не е успял да нашари яйцата в четвъртък, може да го направи в събота. Шарките са символи на здраве, уважение, любов и радост.

Поверия за писаните яйца

Според народното поверие яйцата се шарят, защото навремето Мария Магдалена поднесла боядисано яйце на император Тиберий, изричайки „Христос возкресе“. Така тя му съобщила истината за възкресението. Самият Христос, когато бил на кръста, бил замерван със развалени яйца. Когато докосвали тялото му, те се превръщали в здрави червени яйца.

Според друга легенда в деня на възкресението на Христос една женя вървяла по стръмна пътека с кошница яйца в ръка. Срещнала я друга жена и се заговорили.
Първата казала:
– Чу ли, Христос възкръсна!
Втората не повярвала и за да я убеди, жената с кошницата нарекла:
– Ако е истина, яйцата ще станат червени.
И като погледнали, яйцата наистина били червени.

Христос возкресе! – Воистина возкресе!

В полунощ на събота срещу неделя, т.е. на същинския Великден, хората се поздравяват с Христос возкресе! – Воистина возкресе! И си пожелават здраве и щастие. Със запалените свещички хората бавно обикалят три пъти (или поне веднъж) храма, като символ, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена. Запалената в църквата свещ се донася в мълчание до вкъщи.

В неделята всички се чукат с боядисаните яйца, чието яйце остане здраво (борак), той ще бъде жив и здрав през цялата година. На празника се ходи на гости на кръстниците, при родителите, носят се подаръци – пита, козунак, яйца.

Обичаи, извършвани от момите по Великден

Според народните вярвания Велики четвъртък е много подходящ за различни магии, особено за любовни (залюбване и разлюбване). На този ден всяка жена, ако е бездетна или е над 50 г. , може да стане магьосница.

Срещу Великден момите слагат пръстена си под възглавницата и сънуват човека, за когото ще се омъжат.

Следобед на Великден момите начело с новата кумица отиват на определено място и връзват люлки. Играят хора и пият песни:
Зелена равна морава,
заман ми бъди зелена
като през празна неделя
и Великата събота.
Пофалил ми се Великден,
с червени яйца Великден,
Гергьовден с вакли агънца,
Петровден с крехки пиленца.

В срядата след Великден (Светла сряда) в някои краища на България момите извършват обреда Мара лишанка. От стари женски чехли правят кукла, обикалят с нея из селото и пеят песни:

Маро лишанко, говедар те либи,
ще дойдеш ли да го земнеш?
Не ща го, мамо, не ща го…

На самия Великден всеки може да си пожелае нещо, държейки пари или ценност в ръка и ако е праведен, ще го получи.

Великден бележи края на Големите пости.