Защо мартеницата е от червен и бял конец?

Първи март, наричан най-често Баба Марта, заема важно място в народния празничен календар. Съществуват много легенди за неговия основен символ – мартеницата. Празникът дава началото на пролетта, а всички обичаи са свързани със съживяването на природата. Вярвало се, че на 1 март студът влиза дълбоко под земята. Въпреки това времето може да бъде много променливо – от люти студове до много топли дни.

Традиции и обичаи на 1-ви март

Най-известният обичай на 1-ви март – деня, в който пристига Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с мартеници (усукана бяла и червена вълнена нишка).

Посрещането на Баба Марта

Още преди слънцето да изгрее, жените изнасят и окачват на простира, на плета или на плодно дърво нещо червено – покривка, постелка, престилка, пояс, за „Да е весела Баба Марта, да не се люти“, „Да ни са сърди, да са червени житата“. Хората вярвали, че червеният цвят е любим на Баба Марта и така се стремели да я зарадват.
На младите моми и булки и на децата се завързват мартеници за здраве. Младите излизат навън, за да ги „види“ бабата и да им се зарадва, а старите жени стоят вкъщи, за да не я разсърдят. Домакинята измита къщата и двора, изтупва всички черги, рогозки, юргани и дюшеци и нарича – „Вън бълхи, вътре Марта!“.

Баба Марта навестявала хората и посевите им на първия ден от месец март, облечена в червен сукман, обута в червени чорапи, забрадена с червена забрадка.

Кога сваляме мартеницата?

Мартеницата се носи, докато човек не види щъркел или лястовица. За добър знак се смята, ако щъркелът лети, което означава, че човек ще е работен през цялата година и работата ще му спори. Обратното значи, че цяла година ще го мързи. Свалената мартеница се закача на трендафил или плодно дърво, но най-често се оставя под камък и след 3, 9 или 40 дни се проверява какви животинки има под него. Ако под камъка по мартеницата има много мравки – ще се плодят овцете и ще има много агънца; божите кравички са на берекет по говедата, а червеите – от конете.

А за да се изгони злото от дома, мартеницата се хвърля в течаща вода.

Символика на мартеницата

Първите мартеници, с които хората закичвали себе си и добитъка, били само от червен вълнен конец. Това бил своеобразен амулет, който предпазвал от злини и носел здраве, плодородие и късмет. По-късно към червения конец пресуквали и бял, пак от вълна.

Освен вълна за направата на мартеница може да се използва и памучен конец. Конецът задължително се усуква наляво.

Пижо и Пенда

Усукването на бялото и червеното е символ на мъжкото и женското начало в българските традиции, като в самото преплитане на червения и белия конец има нещо интимно и любовно, което свързва мъжа и жената. Свързването на двата конеца означава зараждане на нов живот. Един от характерните видове мартеница са мъжка и женска фигура, съединени с усукан бял и червен конец и носещи старинните български имена – Пижо и Пенда.

Бял конец за чистота, червен – за победа

Белият цвят е символ на чистотата, радостта, красотата и новото начало, а червеният – на огъня, слънцето, победата и на кръвта.
Символиката на цветовете е важна и не е никак случайна. Тъй като червеното е основният цвят, символ на кръвта и на живота, само жени в детеродна възраст имали право да носят този цвят в дрехите си, а за старите жени бил забранен. Жената е тази, която ражда живота, затова женската фигура (Пенда) в мартеницата е червена, а мъжката (Пижо) бяла. „Белият мъж“ е обичайният образ за древната българска общност. Характерното облекло за мъжете по българските земи открай време е „белодрешното“ – с естествения цвят на вълната.

Легенда за мартеницата

Една от легендите за произхода на мартеницата е свързана с хан Аспарух и създаването на Българската държава отвъд Дунава. Според преданията, когато българите стигнали Дунавската равнина, пленени от мястото, решили да се установят тук. Хан Аспарух поискал да направи жертвоприношение на бог Тангра. По стар народен обичай жертвената клада трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър. Но по тези места копър не виреел и хората не могли да намерят. Докато се суетели, на рамото на владетеля кацнала лястовичка. На крачето и висяло стръкче копър, завързано с бял конец, обагрен в червено. Лястовичката била изпратена от сестрата на хана, която видяла насън братовата си нужда и изпратила едно стръкче копър от старите български земи. Като рязала белия конец, тя се порязала и на места конецът се обагрил с кръвта и. Ханът подпалил огъня, а конецът вързал на ръката си за спомен. Като видели това, всички си вързали на ръцете бели и червени конци. Денят бил първи март и конецът, който станал символ на здраве и щастие, нарекли мартеница по името на месеца.

Капризите на Баба Марта

Древните предания разказват, че месеците в годината били живи същества. Баба Марта била сестра на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Братята и всяка година изпивали виното и не оставяли за нея, затова Баба Марта все била люта и кисела. Затова хората все се опитвали да я омилостивят, защото от нейното настроение зависело какво ще бъде времето. Като се разлюти Баба Марта, навсякъде ставало сняг и лед. А засмее ли се – слънцето се показвало иззад облаците и земята се стопляла.

Легенда за замръзналата козарка

Баба Марта била своенравна и капризна и често подлъгвала хората. Като се засмеела, грейвало слънце и хората изкарвали добитъка на паша. Тъкмо стигнели до поляната, и Марта се разлютявала за нещо. Слънцето се скривало, завалявало сняг, а ако завиела виелица – пастирите се вкаменявали заедно със стадата си.
Стара приказка разказва, че веднъж една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки, че Баба Марта ще я дари с хубаво време, нали и тя е стара като нея. Че като се разбесняла Баба Марта, че като се разфучала, пуснала сняг и лед. Замръзнала козарката и цялото и стадо в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.