Защо златната дюля е символ на плодородие и семейно щастие?

Дюлята е била известна като овощна култура още от дълбока древност (ок. 2000 години пр. н.е.) като съществуват известни различия относно праотечеството и.

Някои учени са на мнение, че дюлята произхожда от Закавказието, Персия, Туркмения и югоизточната част на Арабския полуостров, откъдето се е разпространила в близките страни от Мала Азия и в Гърция, а чрез гръцките колонии е била пренесена в южната част на Италия.

Други смятат, че родината на дюлята е Кидония, намираща се на североизточния бряг на остров Крит. Латинското родово име на дюлята – Cydonia (от този род има само един вид – дюля) е взаимствано от областта Кидония, на чието име гърците нарекли дюлята – „кидонска ябълка“.

„Ябълката от Кидон“ – символ на семейно щастие

Древните гърци наричали дюлята „кидонска ябълка“, тъй като в град Кидон (най-старият град на о-в Крит) се отглеждали най-хубавите дюли. Те обичали и почитали плода на това дърво, посветено на богинята на любовта – Афродита.

Соломон – един от седемте гръцки мъдреци и законодател на Атина (640-559 г. пр.н.е.), въз основа на стар обичай въвел закон, според който всяка младоженка преди да влезе в брачната стая трябвало да изяде една „ябълка от Кидон“, като така се отдава в служба на богинята на любовта и красотата Афродита.

Хера, богинята на брака и пазеща майките по време на раждане, носела венец от дюлеви листа.

Дюлята в древногръцката поезия

Дюлята е била възхвалявана и от древногръцките поети Акман (ок. 650 г. пр.н.е.) и Ибикус (средата на VI в.пр.н.е.), споменава се и в трудовете на философа Теофаст (372-287 г. пр.н.е.).

В една от своите епиграми Мартиал говори за дюли с мед, приготвени от самите нимфи. Те служели да залъгват и укротяват разплакания малък Зевс.

Дюлята – „ябълката на раздора“

Историци твърдят, че “ябълката на раздора”, станала причина за Троянската война, всъщност е златна дюля с надпис „За най-красивата“, която Парис дал на богинята Афродита, пренебрегвайки Хера и Атина. За награда получил прекрасната Елена, но избухнала войната, описана от Омир в „Илиада“.

Митът за дюлята

Яркожълтата узряла дюля е едно от съкровищата на Медея в мита за аргонавтите. Златните плодове в Древна Гърция били символ на плодородие и щастлив семеен живот, олицетворяващ хармоничното съчетание на мъжкото и женското начало.

Когато Язон довел Медея в Гърция, тя донесла със себе си магическите талисмани на Кавказ, в това число и плодовете на дюлята.
В деня на сватбата си Медея посадила дюля в спалнята си по стара традиция.

Защото е казано: „докато ложето на жената излъчва аромат на дюли, нищо не заплашва нейната красота, здравето на децата и и любовта на мъжа и“.

И те живели щастливо до деня, в който завистница не унищожила дюлята.

В Древен Рим посвещавали дюлята на богинята на любовта Венера

Ароматът на плодовете на дюлята се смятал за афродизиак, правещ жената неотразима, а мъжа – силен и издръжлив.

Поради приятния й аромат в жилищата си римляните поставяли във фруктиери клонки с плод от дюля.

В „Сатирикон“ на Петроний се споменава за малки таралежчета – дюли, набодени с карамфил, които големият кулинар поднасял на своите гости.

Дюлевият плод често се среща изобразен и върху древни римски стенописи. Върху стенни мозайки в Помпей е изобразена мечка, която държи в лапата си дюля.

Най-старите сортове дюля, разпространени в Европа, били създадени от римските градинари

През I в. римският учен-икономист Колумела написал труд по отглеждане на дюлево дърво, в което споменава 3 сорта дюли.

През същия век древният римски писател Плиний Стари описва в трудовете си лечебните свойства на дюлите, като той съобщава за 5 сорта дюли.

По време на завоевателните походи на Римската империя дюлята е била пренесена в много европейски страни.

Днес дюлевото дърво е разпространено из целия свят, като се отглежда предимно на Балканския полуостров, в средиземноморските страни, в Азия и др.

Какво съдържа дюлята и как да се възползваме от нейните лечебни свойства, можете да научите тук